сряда, 30 октомври 2013 г.

20 цитата от Тери Пратчет

 20 цитата от Тери Пратчет

 

В момента Пратчет е вторият най-четен автор във Великобритания и седмият най-четен неамерикански автор в САЩ. През 2001 печели медала Карнеги за романа си „Изумителният Морис и неговите образовани гризачи”. През 1998 г. на Пратчет е присъден орден на Британската империя „в служба на литературата”. В добавка е посветен в рицарство през 2009 г.

 Нека си припомним едни от най-знаменитите му изказвания.

 Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.

Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно. Тишината е само отсъствие на шум.

Слънчевата светлина мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.

Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.

Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта - не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стигнеш навсякъде.

Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани - 1000 точки, хора - 0 точки.

"Цветът на магията"
Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е светкавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета. — Ринсуинд за Двуцветко

Не, това което не харесваше у героите, беше самоубийствената им мрачна унилост, когато бяха трезви, и пагубната им лудост, когато бяха пияни. — Ринсуинд за героите

"Фантастична светлина"
Слънцето изгряваше бавно, сякаш се чудеше дали си заслужава труда.

Функционирането на Вселената, казваха те, зависи от равновесието на четири сили, а именно: обаяние, убеждение, несигурност и инат.

"Посестрими в занаята"
Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща. — Баба Вихронрав

Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече" с криви зарчета.

"Жътварят"
— АМИ ДА. НЕ БИВА ДА СИ ПРАХОСВАМЕ ВРЕМЕТО! — Смърт донагласи седлото, после тикна златния си животомер под гърбавия нос на Албърт. — ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
Албърт се отдръпна уплашен.
— И щом вече го имате, какво ще го правите?
Смърт яхна коня.
— ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ.

"Малки богове
"
Костенурката е животно, притежаващо скорост, достатъчна му, за да хване марулята.

Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш.

Някъде в тропическата джунгла на подсъзнанието му изникна пеперудата на съмнението и се опита да размаха крилца, без изобщо да подозира какво твърди теорията на хаоса за подобни явления...

Времето е наркотик, в големи дози убива.

Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака.

Боговете не обичат хората да не вършат нищо. Ако не са заети непрекъснато, хората биха могли и да се замислят. Част от мозъка съществува, за да не позволи това. И постига резултати. Кара хората да скучаят насред чудеса.

Човек може да влезе в ада, яхнал собствения си език.

вторник, 29 октомври 2013 г.

Козметични и Фризьорски курсове!

Козметични и Фризьорски курсове!

http://www.progressiznanie.com/Център за Професионално Обучение "Прогрес и Знание" предлага курсове по:
"Козметика", 

"Фризьорство"
"Маникюр-Педикюр":
- 2-ра степен на професионална квалификация, както и 3-та степен на професионална квалификация по трите професии:
специалност -
"Организация и технология на козметичните и фризьорските услуги"
 - която е подходяща за управители на козметични или фризьорски салони, студия за красота или спа центрове.
http://www.progressiznanie.com/
ЦПО "Прогрес и Знание"  предлага също и курсове за част от професията "Козметик", "Маникюр-Педикюр" или "Фризьор" с издаване на "Удостоверение", курсове по:
  • "Козметика"
  • "Фризьорство"
  • "Масажи"
  • "Маникюр"
  • "Педикюр"
  • "Ноктопластика"

 Завършилите 2-ра и 3-та степен на професионална квалификация получават "Свидетелство за професионална квалификация".
http://www.progressiznanie.com/ Сертификат: Международно признат.
Документите удостоверяващи завършеното обучение са по утвърдени Образци на Министерството на образованието и са валидни в всички страни от Европейския съюз!!!
   
Центъра издава и EUROPASS -сертификат към "свидетелството" на езика който пожелаят завършилите обучението.



http://www.progressiznanie.com/


https://www.facebook.com/pages/Прогрес-И-Знание/131637326990000
 

четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Курсове за Болногледач и Здравен асистент

Курсове за Болногледач и Здравен асистент.
 



ЦПО „Прогрес и Знание" предлага индивидуална-дистанционна форма на обучение (Много удобна за работещите в чужбина българи) и висока професионална квалификация по две много търсени и актуални професии в страните от Европейския съюз.
Код : 723 – Направление „Здравни грижи”
Код : 723020 – Професия – „Болногледач” - 2-ра степен на професионална квалификация.
Код : 723010 – Професия - „Здравен асистент" - 3-та степен на професионална квалификация.
За по-подробна информация ни потърсете на тел. 0876 449 725,
0888 259 724 ,
e-mail: progressiznanie@gmail.com
както и на сайта ни:
 http://www.progressiznanie.com
Документите удостоверяващи завършеното обучение са по утвърдени Образци на Министерството на образованието и са валидни в всички страни от Европейския съюз!!!

 Курсовете се провеждат от висококвалифицирани медицински специалисти. Практическото обучение се провежда  в дом за стари хора с които ЦПО „Прогрес и Знание” има сключен договор за съвместно сътрудничество. Благодарение на това сътрудничество ние  представяме на нашите курсисти възможността за обучение реална обстановка и придобиване  на висока квалификация  по упражнявана от тях професия.

 Придобилите квалификация по професията „Здравен асистент” и „Болногледач”  могат да работят, като предоставят базови здравни грижи както в структурите на лечебните заведения, така и в общността. Здравните асистенти и Болногледачите  имат възможности за реализация както в България, така и в страните от Европейския съюз.

събота, 12 октомври 2013 г.

Професионални курсове по Козметика, Масаж и Грим

Професионални курсове по Козметика, Масаж и Грим

Лицензиран Център за Професионално Обучение "Прогрес и Знание" организира провеждането на Професионални Държавни курсове по "Козметика" - 2-ра и 3-та Степен на професионална квалификация за които се получава "Свидетелство за професионална Квалификация".

Центърът провежда обучение и по част от професията "Козметик" специалности: "Козметика", "Масажи", "Грим" за които се издава "Удостоверение за професионална квалификация".

Документите удостоверяващи завършеното обучение са по утвърдени Образци на Министерството на образованието и са валидни в всички страни от Европейския съюз!!!


За по-подробна информация ни потърсете на тел. 02/9289619, 0888259724 , 

e-mail: progressiznanie@gmail.com 
- както и на сайта ни:  

http://www.progressiznanie.com/

четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Дефибрилатори в мола, но да не се окаже, че са само за витрината

Публикуваме без редакция мнението на д-р Орлин Георгиев, изпратено до в. „24 часа”, по повод идеята на негови колеги за поставяне на дефибрилатори на обществени места:

 Прочетох статията за дефибрилаторите в молове и стадиони, публикувана в “24 часа” на 1 октомври. Приветствам куража на колегите доц. Петров и доц. Трендафилова да променят ситуацията в нашата страна относно внезапната сърдечна смърт.

Очевидно те са специализирали в чужбина, защото описват модерна методика, която повечето лекари у нас не познават. Дори има елементи от Protocol C, който е революционен даже и в Америка, а в Европа не е възприет. Те правилно отбелязват, че към смъртта от сърдечен арест трябва да бъдат насочени повече усилия. Те са наясно, че преди да се купят автоматизирани външни дефибрилатори, трябва да се извърши огромна подготвителна работа сред лекарите


и общността. Наясно са и че затова е необходимо политическо решение и затова искат среща с министъра на здравеопазването.

 Това, за което не са наясно обаче, е какъв ще бъде крайният резултат от усилията им. А аз го зная - никакъв. Зная го от опит, тъй като посветих десет години от живота си в опит да променя Спешна помощ в България, която е отчайващо демодирана и опасна. Специализирах в Англия и стигнах до преподавател по травматизъм към Кралската колегия на хирурзите на Англия. Никой от министрите на здравеопазването (с изключение на един) и депутатите, от които зависеха реформите в Спешна помощ у нас, не си мръднаха пръста за промяна. Те всички определяха идеите ми като проява на крайна лудост. После осъзнах защо. Защото поставях в основата на реформата в Спешна помощ нови стандарти на обучение на персонала, а при инвестициите в обучение няма обществена поръчка.

Накупуваха се линейки, направиха се луксозни ремонти на спешните центрове и това беше представено като реформа на Спешната помощ в България. Не линейката и не битовата обстановка спасяват живот, а знаещ и можещ екип от медици. А там, в Спешна помощ, работят трогателно неподготвени за травматични инциденти лекари и фелдшери.
 Това, за което трябва да настояват доц. Петров и доц. Трендафилова, е първо да се промени стандарта на обучение на лекарите при сърдечен арест. Нелепо е да искаме хората да знаят какво да правят в такава ситуация, а лекарите да не знаят. Наличната информация по темата е остаряла и недостатъчна и в някои случаи и направо опасна.

В Англия не можеш да работиш като лекар, без да имаш сертификат по BLS (най-общо казано, сърдечен масаж и обдишване), който да обновяваш всяка година. Там във всяка болница има два спешни вътрешни телефона - за пожар и за сърдечен арест. Във всяко отделение има подвижна маса (тролей) с дефибрилатор и набор за интубация, защото внезапна смърт се случва и в болницата. За нас това е непозната територия. В нашата болница (областна) няма оборудване, няма протокол за действие, нито лекари, освен реаниматорите, които да знаят какво да направят. Така е в цялата държава, макар че някои страстно ще отричат и ще ме проклинат.

 Удивен съм от мащабите на промените, които трябва да бъдат извършени в системата на здравеопазването само по проблема със сърдечния арест. Това би могло да се случи лесно в система, в чийто център е болният човек, а не парите. Опасявам се, че крайният резултат от усилията на доцентите ще бъде закупуването на стотици автоматизирани външни дефибрилатори, които ще красят стадиони, летища и молове. И това ще бъде представено като реформа, а всъщност ще бъде поредният пример за витринна медицина у нас.

 Възхищавам се на тези млади доценти - Петров и Трендафилова, които мислят мащабно и в полза на другите. Заради такива като тях чувството ми на срам, че съм лекар в България става малко по-поносимо.
Д-р Орлин Георгиев

сряда, 9 октомври 2013 г.

Как трябва да общуваме с терминално болни пациенти?

       Една статия на "medicalnews"
Представяме ви отговора на този чувствителен въпрос на водещия специалист и преподавател по вътрешни болести в Калифорнийският университет – д-р Александър Милман:
Онкологът ми каза, че не са останали никакви варианти за лечение на пациент с метастази: нито химиотерапия, нито лъчелечение, нито хирургична намеса биха имали ефект върху неговото състояние и не биха променили прогнозата на този пациент. За момент си събрах мислите в главата преди да влезна в стаята на пациента, за да се срещна с него.
„Какво правим от тук нататък?“

Лекарите обсъждат здравното състояние на своите пациенти многократно, всеки ден. Въпреки че опитът определено ни помага да станем по уверени и да знаем как да адресираме определени теми, говоренето с терминално болен, относно неговото състояние, е предизвикателство дори и за най-опитните лекари, когато подхождат към тези чувствителни теми. За това са необходими определени умения, които да се основават върху принципа на пациент – ориентирана комуникация. Важното е да осъзнаем, че и за пациента тази тема е неприятна.
Няма универсален отговор или модел, който да използваме при всеки случай, но за мен има определени принципи и стратегии, които винаги съм намирал за доста полезни, при общуването ми с терминално болни.
Преди да се срещна с пациента се опитвам да се запозная максимално много с историята му, като преглеждам цялата документация и се консултирам със други специалисти по съответните проблеми. Препоръчително e да се свържете с лекар, който вече е лекувал този пациент, тъй като това би било от огромна полза. Трябва да се отбележи и че предишният лекар, който се е грижил за този пациент е изградил вече доверие у него, което би  ви помогнало при комуникацията с него.
Когато се срещнете с пациента за първи път е хубаво да се стараете да не правите оценки и да не го поучавате,  по-добре му задавайте отворени въпроси, като по този начин му давате възможността той сам да се изкаже свободно и така да разберете каква е неговата нагласа към заболяването му. Голяма част от пациентите са добре запознати и знаят много за болестта си, за прогнозата ѝ и т.н., докато друга част се срещат с проблема за пръв път. Хубаво е да попитате пациента още в самото начало на разговора Ви какво е чувал и какво знае за болестта си и по този начин да се ориентирате на какви основи да изградите бъдещия Ви диалог, в който е хубаво да дадете шанс на пациента да изрази своите тревоги и опасения още в началото.
Например, ако пациентът смята, че сухотата в устата му, причинена от лечението, е най-големият му проблем, а пък Вие не успеете да обърнете достатъчно внимание на този важен за него въпрос, веднага ще загубите доверието му и ще създадете бариера помежду Ви.
Една от най-тежките задачи, стоящи пред Вас, е да обсъдите прогнозата с пациента. Трябва да отбележите, че въпреки напредъка на медицината, точните времеви прогнози не винаги са верни. Хубаво е да стане ясно, че става дума за статистика, която отразява голяма група пациенти със същото заболяване и че не винаги тази информация се отнася 100% за него самия. Част от пациентите имат нагласата, че те ще бъдат тези които ще опровергаят статистиката, лекарят трябва да е честен за това което науката знае и за това което тя все още не знае. Признанието, че нямаме отговорите на всички въпроси, спомага за това този диалог да придобие по човешки, по-приятелски вид и така да се избегне риска пациентът да възприеме лекаря като арогантен и надут професионалист, от което несъмнено страда комуникацията.
Въпреки трудностите и предизвикателствата на такъв разговор, той трябва да следва принципите на комуникацията между лекар и пациент – не правете оценки, не съдете пациента за грешките му, давайте пълна и точна информация за това какво знаете и какво не знаете, установете здравословна връзка, основана на доверието и разбирателството.

Курс за ПАРАМЕДИК!

  Започна  набирането на новата група за курс  "ПАРАМЕДИК" - 3-та степен на професионална квалификация.   Начало на курса 16.09.20...