2 - ри юни е ден на ХРИСТО БОТЕВ и загиналите за СВОБОДАТА И НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ!
ПОМНЕТЕ ГЕРОИТЕ!
Христо Ботьов Петков е роден на 6-ти януари (нов стил) в град Калофер. Както
всеки от нас знае, баща му е известният даскал Ботьо Петков. Майка му е
Иванка Ботева, за която съвременниците и казват, че била прочута със
своята хубост, гордост и силен дух. Друго голямо име от фамилията e това на брата на Христо – Кирил, който макар и да остава в сянката на по-големия, безспорно изиграва роля в събитията свързани с революционното движение.
Първоначално малкият Христо започва образованието си в Карлово. През
1858 година обаче се завръща в родния си град и се учи отново под
покровителството на Ботьо Петков. През 1863 завършва калоферското
трикласно училище. Същата година, с подкрепата на Найден Геров и други
възрожденци, успява да замине за Русия, където продължава обучението си. Установява
се в Одеса, където под влиянието на различни руски автори започва да
изгражда своя стил на писане и прави първите си поетични опити.
Поради заболяване на баща му, през януари 1867 г. му се налага да се
завърне в Калофер. Именно по това време е публикувано и първото му
стихотворение – “Майце си”. Това се осъществява с подкрепата на Петко
Рачов Славейков и неговият вестник “Гайда”. Проблемите на Ботев не
спират с изгонването му от училище. През месец май 1867 година, след
произнасянето на пламенна реч по случай деня на славянските първоучители
Св.Св. Кирил и Методий,
Христо Ботев е принуден да напусне Калофер,
тъй като в противен случай, е щял да бъде заловен от турските власти.
Установява се в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия и
други. Именно във Влашко осъществява и първите си сериозни контакти с
български революционери -
успява да се сближи значително със Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Именно
по време на пребиваването си в Румъния Ботев се оформя напълно като
характер и обединява в личността си качествата на един истински борец и
революционер. През 1868г. той се записва в четата на Жельо войвода,
която трябва да премине Дунава и да навлезе в поробените български
територии. През същата година, по този повод Христо Ботев написва едно
от своите най-емблематични произведения – “На прощаване”. По различни
причини обаче четата се разпуска и така и не изпълнява целта си. Ботев
продължава престоя във Влашко. Постъпва в медицинското училище в
Букурещ, но липсата на средства го принуждава да напусне. Останал без
никакви пари, той е принуден да мизерства и да живее в оскъдица.
Прекарва изключително тежка зима в една изоставена вятърна мелница край
града, където живее заедно с Апостола – Васил Левски. Ботев остава
удивен от способността на Дякона да издържа на тежките изпитания на
които е подложен.
В следващите две години младият Христо продължава своя все така динамичен живот.
Той работи на различни места, пътува много, но през цялото време
поддържа контакти с революционните дейци. През 1871г., във връзка с
дейността на руския бунтовник Н.Ф.Меледин, Ботев е задържан и лежи два
месеца във Фокшанския затвор. След като излиза отново на свобода, той се
завръща в Букурещ. Още същата година, в румънската столица започва да
издава своя първи вестник – “Дума на българските емигранти”. Идеите изразени в него обаче му докарват нови неприятности,
той е арестуван и затворен за конспиративна революционна дейност и
отново пратен в Фокшанския затвор. След застъпничеството на Васил Левски
и Любен Каравелов обаче е освободен. Започва работа като печатар, пише и
във вестниците “Свобода” и по-късно “Независимост”, а през 1873г.
започва издаването на сатиричния вестник “Будилник”. През 1874г. е поканен да участва в общото събрание на БРЦК, където е избран за секретар на организацията. Ботев постъпва като учител в българското училище в Букурещ, а междувременно продължава най-активно революционната си дейност.
Започва издаването на нов бунтовен вестник – “Знаме” – от декември
1874г. На следващата година превежда различни книги с теории за
произхода на българите, а през юли сключва и граждански брак с
българката – Венета. Година по-късно, през 1876 се ражда и неговата дъщеричка – Иванка.
С убийството на Левски върху организацията бил нанесен почти съкрушителен удар.
Действията на Любен Каравелов започнали да стават колебливи, във
възгледите си като че ли той започвал да симпатизира повече на т.нар.
“стари”.
Именно в този момент изпадналият в криза БРЦК имал нужда от здрава ръка и точно тогава организацията, за добро или за зло, била оглавена от
самия Ботев.
Той бил добре запознат с външнополитическата обстановка. Въстанието в
Босна и Херцеговина и последствията от него били достатъчно
доказателство за калоферския революционер, че подобни събития трябва да
последват и в България. Започнала организацията на най-кървавия познат
български бунт срещу османската власт, известен днес като Априлското
въстание.
Ботев започнал да събира средства и оръжие, както и способни дейци, които се изправят срещу турските поробители.
Енергичната революционна дейност на Христо Ботев след 1873г. е факт.
Историците се обединяват под твърдението, че причината за неговия устрем
е именно обесването на Апостола през 1873г.
Всички ние обаче знаем трагичната съдба на Априлското въстание и на хилядите българи, загинали в боевете срещу врага. Преждевременното
избухване на бунта оставя Ботев настрана от събитията от 1876г. Когато
новината за кървавото потушаване достига до него, той се решава да
посвети последните дни от живота си на един героичен подвиг, който да
остави дирята си във времето и да бъде запомнен навеки от всички
българи.
Сам организира чета, оглавява я и потегля заедно с нея
към България. Българите стигат до Гюргево, откъдето на 16 май се качват
на борда на кораба “Радецки”.
Още на следващия ден, те превземат плавателния съд и заставят капитана – Дагоберт Енглендер,
да акостира на българския бряг. Ботевите четници слизат на брега при
Козлодуй и се отправят към Балкана. Въпреки очакванията обаче,
недостатъчно българи се присъединяват към бунтовниците, народът все още е
наплашен от ужаса на Априлското въстание. Христо Ботев и доверениците
му водят поредица боеве с османската потеря, като постепенно се оттеглят
към планината. На 1 юни 1876г. в сърцето на Балкана, след края
на сражението един куршум пронизва Ботев. На 1 юни 1876г. поробената,
пропита с кръв българска земя се прощава с още един от своите велики
синове. Христо Ботев посвещава цялото свое съществуване, своята младост, своята сила и своята смърт в името на идеала, в името на майка България!
Помнете го, българи! Помнете всички наши предци, жертвали живота си за родината!
Честит празник, Българи!!! 
