КУРСОВЕ ПО ПЪРВА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

КУРСОВЕ ПО ПЪРВА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

 ЦПО "Прогрес и Знание" предлага и курсове по първа медицинска помощ, който са част от професията "Парамедик"

Курсовете по първа медицинска /долекарска/ помощ, които предлагаме са максимално компактни, с цел лесно усвояване на знанията и уменията, като в същото време запазват разумни цени и изискват минимална инвестиция на време от страна на обучаваната група. Те са разработени така, че да бъдат максимално полезни и с дълготраен ефект, като предоставят възможност за текущо тестуване на участниците, както и периодично опресняване на вече придобитите знания и умения. Те се провеждат на достъпен език, с минимално използване на специализирана медицинска терминология. Курсовете са много подходящи за офис- служители, охранителни фирми и хора занимаващи се с рискова дейност, както и всеки който иска да придобие умения за оказване на първа помощ.

• ПЪРВОНАЧАЛЕН /ОСНОВЕН/ КУРС ПО ПЪРВА ПОМОЩ /8 учебни часа = 1 ден/

Курсът съдържа само основни аспекти от първата помощ и има за цел да запознае участниците с първа помощ при най-типични травми и опасни състояния, с които биха могли да се сблъскат в ежедневието или на работното място.

Участниците получават базисни умения за осигуряване на безопасност и оказване на първа помощ.

Курсът е подходящ за обучение на кандидат-шофьори, шофьори, офис служители и хора с нерискови професии за оказване на първа помощ на работното място, както и като общ курс по първа долекарска помощ за всеки човек в ежедневния му живот.

• СТАНДАРТЕН КУРС ПО ПЪРВА ПОМОЩ /24 учебни часа = 3 дни/
  

Курсът е предимно практически и формира в участниците трайни практически умения за оказване на първа помощ. Отработват се множество симулации на наранявания, благодарение на които участниците затвърждават знанията си и придобиват увереност при изпълнение на отделните техники по първа помощ.

Съдържанието на програмата се съобразява със спецификата на нуждите на обучаваната група, като професия, рискови фактори и др., с цел, наученото да има максимално практическо приложение. Курсът има за цел да запознае участниците с първа помощ при типичните травми и опасни състояния, с които биха могли да се сблъскат в ежедневието или на работното място.

Курсът е подходящ за обучение на хора с рискови професии и работещи в потенциално опасна среда за оказване на първа помощ на работното място и като основен курс по първа помощ за хора занимаващи се с рискови дейности.

• СПЕЦИАЛИЗИРАН КУРС ПО ПЪРВА ПОМОЩ /40 учебни часа = 5 дни/
  

Курсът е подходящ за обучение на хора с рискови професии и работещи в потенциално опасна среда за оказване на първа помощ на работното място, обучение и подготовка на доброволците на ГДПБЗН ,охранителни фирми и като основен курс по първа помощ за хора занимаващи се с рискови дейности.

Курсът има за цел да запознае участниците с първа помощ при всички типични травми и опасни състояния. Информацията се поднася в достъпен и атрактивен вид, а множеството практически упражнения се провеждат в малки подгрупи с индивидуален подход. Курсът е с практическа насоченост и формира у участниците трайни практически умения за оказване на първа помощ. Отработват се множество симулации на реални наранявания, благодарение на които участниците затвърждават знанията си и придобиват увереност при изпълнение на отделните техники по първа помощ. Участниците получават знания и умения за осигуряване на безопасност, разпознаване на животозастрашаващи наранявания и състояния и оказване на първа помощ, повикване на специализиран медицински екип, поддържащи мерки и т.н.

В курса са включени модули „Практическа симулация на инцидент”, които обхващат практически тренировки на терен за работа при типични инциденти – ПТП, битов инцидент, пожар, инцидент в работна обстановка и др. Работата в условия, близки до реалните, затвърждава знанията на обучаваните и ги запазва по-трайно, благодарение на атрактивността и реалистичността на симулацията.

Информация за начало на курсовете, записване и други подробности потърсете на посочените телефони, както и на  e-mail адрес: progressiznanie@gmail.com

 http://www.progressiznanie.com/

20 цитата от Тери Пратчет

 20 цитата от Тери Пратчет

 

В момента Пратчет е вторият най-четен автор във Великобритания и седмият най-четен неамерикански автор в САЩ. През 2001 печели медала Карнеги за романа си „Изумителният Морис и неговите образовани гризачи”. През 1998 г. на Пратчет е присъден орден на Британската империя „в служба на литературата”. В добавка е посветен в рицарство през 2009 г.

 Нека си припомним едни от най-знаменитите му изказвания.

 Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.

Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно. Тишината е само отсъствие на шум.

Слънчевата светлина мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.

Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.

Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта - не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стигнеш навсякъде.

Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани - 1000 точки, хора - 0 точки.

"Цветът на магията"
Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е светкавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета. — Ринсуинд за Двуцветко

Не, това което не харесваше у героите, беше самоубийствената им мрачна унилост, когато бяха трезви, и пагубната им лудост, когато бяха пияни. — Ринсуинд за героите

"Фантастична светлина"
Слънцето изгряваше бавно, сякаш се чудеше дали си заслужава труда.

Функционирането на Вселената, казваха те, зависи от равновесието на четири сили, а именно: обаяние, убеждение, несигурност и инат.

"Посестрими в занаята"
Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща. — Баба Вихронрав

Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече" с криви зарчета.

"Жътварят"
— АМИ ДА. НЕ БИВА ДА СИ ПРАХОСВАМЕ ВРЕМЕТО! — Смърт донагласи седлото, после тикна златния си животомер под гърбавия нос на Албърт. — ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
Албърт се отдръпна уплашен.
— И щом вече го имате, какво ще го правите?
Смърт яхна коня.
— ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ.

"Малки богове"
Костенурката е животно, притежаващо скорост, достатъчна му, за да хване марулята.

Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш.

Някъде в тропическата джунгла на подсъзнанието му изникна пеперудата на съмнението и се опита да размаха крилца, без изобщо да подозира какво твърди теорията на хаоса за подобни явления...

Времето е наркотик, в големи дози убива.

Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака.

Боговете не обичат хората да не вършат нищо. Ако не са заети непрекъснато, хората биха могли и да се замислят. Част от мозъка съществува, за да не позволи това. И постига резултати. Кара хората да скучаят насред чудеса.

Човек може да влезе в ада, яхнал собствения си език.

 http://www.progressiznanie.com/

Козметични и Фризьорски курсове!

Козметични и Фризьорски курсове!

Център за Професионално Обучение "Прогрес и Знание" предлага курсове по:
"Козметика", 
"Фризьорство"
"Маникюр-Педикюр":
- 2-ра степен на професионална квалификация, както и 3-та степен на професионална квалификация по трите професии:
специалност -
"Организация и технология на козметичните и фризьорските услуги"
 - която е подходяща за управители на козметични или фризьорски салони, студия за красота или спа центрове.

ЦПО "Прогрес и Знание"  предлага също и курсове за част от професията "Козметик", "Маникюр-Педикюр" или "Фризьор" с издаване на "Удостоверение", курсове по:

• "Козметика"
• "Фризьорство"
• "Масажи"
• "Маникюр"
• "Педикюр"
• "Ноктопластика"

 Завършилите 2-ра и 3-та степен на професионална квалификация получават "Свидетелство за професионална квалификация".
 Сертификат: Международно признат.
Документите удостоверяващи завършеното обучение са по утвърдени Образци на Министерството на образованието и са валидни в всички страни от Европейския съюз!!!    
Центъра издава и EUROPASS -сертификат към "свидетелството" на езика който пожелаят завършилите обучението.



http://www.progressiznanie.com/


https://www.facebook.com/pages/Прогрес-И-Знание/131637326990000
 

Курсове за Болногледач и Здравен асистент

Курсове за Болногледач и Здравен асистент.
 

ЦПО „Прогрес и Знание" предлага индивидуална-дистанционна форма на обучение (Много удобна за работещите в чужбина българи) и висока професионална квалификация по две много търсени и актуални професии в страните от Европейския съюз.
Код : 723 – Направление „Здравни грижи”
Код : 723020 – Професия – „Болногледач” - 2-ра степен на професионална квалификация.
Код : 723010 – Професия - „Здравен асистент" - 3-та степен на професионална квалификация.

За по-подробна информация ни потърсете на тел. 0876 449 725,
0888 259 724 ,
e-mail: progressiznanie@gmail.com
както и на сайта ни:
 http://www.progressiznanie.com
Документите удостоверяващи завършеното обучение са по утвърдени Образци на Министерството на образованието и са валидни в всички страни от Европейския съюз!!!

 Курсовете се провеждат от висококвалифицирани медицински специалисти. Практическото обучение се провежда  в дом за стари хора с които ЦПО „Прогрес и Знание” има сключен договор за съвместно сътрудничество. Благодарение на това сътрудничество ние  представяме на нашите курсисти възможността за обучение реална обстановка и придобиване  на висока квалификация  по упражнявана от тях професия.

 Придобилите квалификация по професията „Здравен асистент” и „Болногледач”  могат да работят, като предоставят базови здравни грижи както в структурите на лечебните заведения, така и в общността. Здравните асистенти и Болногледачите  имат възможности за реализация както в България, така и в страните от Европейския съюз.

 http://www.progressiznanie.com/

ЦПО "Прогрес и Знание"

ЦПО "Прогрес и Знание"

Професионални курсове по Козметика, Масаж и Грим

Професионални курсове по Козметика, Масаж и Грим

Лицензиран Център за Професионално Обучение "Прогрес и Знание" организира провеждането на Професионални Държавни курсове по "Козметика" - 2-ра и 3-та Степен на професионална квалификация за които се получава "Свидетелство за професионална Квалификация".

Центърът провежда обучение и по част от професията "Козметик" специалности: "Козметика", "Масажи", "Грим" за които се издава "Удостоверение за професионална квалификация".

Документите удостоверяващи завършеното обучение са по утвърдени Образци на Министерството на образованието и са валидни в всички страни от Европейския съюз!!!

За по-подробна информация ни потърсете на тел. 02/9289619, 0888259724 , 
e-mail: progressiznanie@gmail.com 
- както и на сайта ни:  

http://www.progressiznanie.com/

Дефибрилатори в мола, но да не се окаже, че са само за витрината

Публикуваме без редакция мнението на д-р Орлин Георгиев, изпратено до в. „24 часа”, по повод идеята на негови колеги за поставяне на дефибрилатори на обществени места:

 Прочетох статията за дефибрилаторите в молове и стадиони, публикувана в “24 часа” на 1 октомври. Приветствам куража на колегите доц. Петров и доц. Трендафилова да променят ситуацията в нашата страна относно внезапната сърдечна смърт.

Очевидно те са специализирали в чужбина, защото описват модерна методика, която повечето лекари у нас не познават. Дори има елементи от Protocol C, който е революционен даже и в Америка, а в Европа не е възприет. Те правилно отбелязват, че към смъртта от сърдечен арест трябва да бъдат насочени повече усилия. Те са наясно, че преди да се купят автоматизирани външни дефибрилатори, трябва да се извърши огромна подготвителна работа сред лекарите

и общността. Наясно са и че затова е необходимо политическо решение и затова искат среща с министъра на здравеопазването.

 Това, за което не са наясно обаче, е какъв ще бъде крайният резултат от усилията им. А аз го зная - никакъв. Зная го от опит, тъй като посветих десет години от живота си в опит да променя Спешна помощ в България, която е отчайващо демодирана и опасна. Специализирах в Англия и стигнах до преподавател по травматизъм към Кралската колегия на хирурзите на Англия. Никой от министрите на здравеопазването (с изключение на един) и депутатите, от които зависеха реформите в Спешна помощ у нас, не си мръднаха пръста за промяна. Те всички определяха идеите ми като проява на крайна лудост. После осъзнах защо. Защото поставях в основата на реформата в Спешна помощ нови стандарти на обучение на персонала, а при инвестициите в обучение няма обществена поръчка.

Накупуваха се линейки, направиха се луксозни ремонти на спешните центрове и това беше представено като реформа на Спешната помощ в България. Не линейката и не битовата обстановка спасяват живот, а знаещ и можещ екип от медици. А там, в Спешна помощ, работят трогателно неподготвени за травматични инциденти лекари и фелдшери.
 Това, за което трябва да настояват доц. Петров и доц. Трендафилова, е първо да се промени стандарта на обучение на лекарите при сърдечен арест. Нелепо е да искаме хората да знаят какво да правят в такава ситуация, а лекарите да не знаят. Наличната информация по темата е остаряла и недостатъчна и в някои случаи и направо опасна.

В Англия не можеш да работиш като лекар, без да имаш сертификат по BLS (най-общо казано, сърдечен масаж и обдишване), който да обновяваш всяка година. Там във всяка болница има два спешни вътрешни телефона - за пожар и за сърдечен арест. Във всяко отделение има подвижна маса (тролей) с дефибрилатор и набор за интубация, защото внезапна смърт се случва и в болницата. За нас това е непозната територия. В нашата болница (областна) няма оборудване, няма протокол за действие, нито лекари, освен реаниматорите, които да знаят какво да направят. Така е в цялата държава, макар че някои страстно ще отричат и ще ме проклинат.

 Удивен съм от мащабите на промените, които трябва да бъдат извършени в системата на здравеопазването само по проблема със сърдечния арест. Това би могло да се случи лесно в система, в чийто център е болният човек, а не парите. Опасявам се, че крайният резултат от усилията на доцентите ще бъде закупуването на стотици автоматизирани външни дефибрилатори, които ще красят стадиони, летища и молове. И това ще бъде представено като реформа, а всъщност ще бъде поредният пример за витринна медицина у нас.

 Възхищавам се на тези млади доценти - Петров и Трендафилова, които мислят мащабно и в полза на другите. Заради такива като тях чувството ми на срам, че съм лекар в България става малко по-поносимо.
Д-р Орлин Георгиев

 http://www.progressiznanie.com/

Как трябва да общуваме с терминално болни пациенти?

       Една статия на "medicalnews"

Представяме ви отговора на този чувствителен въпрос на водещия специалист и преподавател по вътрешни болести в Калифорнийският университет – д-р Александър Милман:

Онкологът ми каза, че не са останали никакви варианти за лечение на пациент с метастази: нито химиотерапия, нито лъчелечение, нито хирургична намеса биха имали ефект върху неговото състояние и не биха променили прогнозата на този пациент. За момент си събрах мислите в главата преди да влезна в стаята на пациента, за да се срещна с него.

„Какво правим от тук нататък?“

Лекарите обсъждат здравното състояние на своите пациенти многократно, всеки ден. Въпреки че опитът определено ни помага да станем по уверени и да знаем как да адресираме определени теми, говоренето с терминално болен, относно неговото състояние, е предизвикателство дори и за най-опитните лекари, когато подхождат към тези чувствителни теми. За това са необходими определени умения, които да се основават върху принципа на пациент – ориентирана комуникация. Важното е да осъзнаем, че и за пациента тази тема е неприятна.

Няма универсален отговор или модел, който да използваме при всеки случай, но за мен има определени принципи и стратегии, които винаги съм намирал за доста полезни, при общуването ми с терминално болни.

Преди да се срещна с пациента се опитвам да се запозная максимално много с историята му, като преглеждам цялата документация и се консултирам със други специалисти по съответните проблеми. Препоръчително e да се свържете с лекар, който вече е лекувал този пациент, тъй като това би било от огромна полза. Трябва да се отбележи и че предишният лекар, който се е грижил за този пациент е изградил вече доверие у него, което би  ви помогнало при комуникацията с него.

Когато се срещнете с пациента за първи път е хубаво да се стараете да не правите оценки и да не го поучавате,  по-добре му задавайте отворени въпроси, като по този начин му давате възможността той сам да се изкаже свободно и така да разберете каква е неговата нагласа към заболяването му. Голяма част от пациентите са добре запознати и знаят много за болестта си, за прогнозата ѝ и т.н., докато друга част се срещат с проблема за пръв път. Хубаво е да попитате пациента още в самото начало на разговора Ви какво е чувал и какво знае за болестта си и по този начин да се ориентирате на какви основи да изградите бъдещия Ви диалог, в който е хубаво да дадете шанс на пациента да изрази своите тревоги и опасения още в началото.

Например, ако пациентът смята, че сухотата в устата му, причинена от лечението, е най-големият му проблем, а пък Вие не успеете да обърнете достатъчно внимание на този важен за него въпрос, веднага ще загубите доверието му и ще създадете бариера помежду Ви.

Една от най-тежките задачи, стоящи пред Вас, е да обсъдите прогнозата с пациента. Трябва да отбележите, че въпреки напредъка на медицината, точните времеви прогнози не винаги са верни. Хубаво е да стане ясно, че става дума за статистика, която отразява голяма група пациенти със същото заболяване и че не винаги тази информация се отнася 100% за него самия. Част от пациентите имат нагласата, че те ще бъдат тези които ще опровергаят статистиката, лекарят трябва да е честен за това което науката знае и за това което тя все още не знае. Признанието, че нямаме отговорите на всички въпроси, спомага за това този диалог да придобие по човешки, по-приятелски вид и така да се избегне риска пациентът да възприеме лекаря като арогантен и надут професионалист, от което несъмнено страда комуникацията.

Въпреки трудностите и предизвикателствата на такъв разговор, той трябва да следва принципите на комуникацията между лекар и пациент – не правете оценки, не съдете пациента за грешките му, давайте пълна и точна информация за това какво знаете и какво не знаете, установете здравословна връзка, основана на доверието и разбирателството.

 http://www.progressiznanie.com/

Професионални Курсове по Маникюр, Педикюр и Ноктопластика

Професионални Курсове по Маникюр, Педикюр и Ноктопластика

 Лицензиран Център за Професионално Обучение "Прогрес и Знание" организира провеждането на ПРОФЕСИОНАЛНИ Курсове по Маникюр, Педикюр и Ноктопластика - 1-во, 2-ро и 3-то държавно ниво, както и за част от професията.
За по-подробна информация ни потърсете на тел.02/9289619, 0888259724 , e-mail: progressiznanie@gmail.com
както и на сайта ни: http://www.progressiznanie.com

• Сертификат: Международно признат
  Документите удостоверяващи завършеното обучение са по утвърдени Образци на Министерството на образованието и са валидни в всички страни от Европейския съюз!!!
• Място на провеждане: кв. Люлин 9, ул./бул. "Царица Йоана" бл.963, София 

 http://www.progressiznanie.com/

Професионални Курсове по Козметика, Масажи и Грим

Лицензиран Център за Професионално Обучение "Прогрес и Знание" организира провеждането на ПРОФЕСИОНАЛНИ Курсове по Козметика, Фризьорство, Масаж, Маникюр, Педикюр, Ноктопластика, и Грим.
За по-подробна информация ни потърсете на тел.02/9289619, 0888259724 , e-mail: progressiznanie@gmail.com
както и на сайта ни: http://www.progressiznanie.com

• Сертификат: Международно признат
  Документите удостоверяващи завършеното обучение са по утвърдени Образци на Министерството на образованието и са валидни в всички страни от Европейския съюз!!!
• Място на провеждане: кв. Люлин 9, бул. "Царица Йоана" бл.963, София 

 http://www.progressiznanie.com

ПРОФЕСИОНАЛЕН Курс по Фризьорство

ПРОФЕСИОНАЛЕН Курс по Фризьорство

 ЦПО "Прогрес и Знание" организира провеждането на ПРОФЕСИОНАЛНИ Курсове по Фризьорство.
Втора и Трета степен на професионална квалификация.
 Документите удостоверяващи завършеното обучение са по утвърдени Образци на Министерството на образованието и са валидни в всички страни от Европейския съюз!!!
      За по-подробна информация ни потърсете на тел.02/9289619, 0888259724 ,
 e-mail: progressiznanie@gmail.com; както и на
сайта ни: http://www.progressiznanie.com

• Сертификат: Международно признат
  Документите удостоверяващи завършеното обучение са по утвърдени Образци на Министерството на образованието и са валидни в всички страни от Европейския съюз.
• Място на провеждане: кв. Люлин 9, ул./бул. "Царица Йоана" бл.963, София

 http://progressiznanie.com/

Честит Празник Българи!!!

Честит празник, Българи!!! 
Днес честваме Деня на независимостта на България! Независимостта на България е провъзгласена с манифест от княз Фердинанд I на 22 септември 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново.

http://www.progressiznanie.com/

Курсове за Болногледач и Здравен асистент

ЦПО „Прогрес и Знание„ предлага и обучение и висока професионална квалификация по две много търсени и актуални професии в страните от Европейския съюз.
Код : 723 – Направление „Здравни грижи”
Код : 723020 – Професия – „Болногледач” - 2-ра степен на професионална квалификация.
Код : 723010 – Професия - „Здравен асистент" - 3-та степен на професионална квалификация.
За по-подробна информация ни потърсете на тел.02/9289619, 0888259724 , e-mail: progressiznanie@gmail.com
както и на сайта ни: http://www.progressiznanie.com
Сертификат: Международно признат
Документите удостоверяващи завършеното обучение са по утвърдени Образци на Министерството на образованието и са валидни в всички страни от Европейския съюз!!!

  http://www.progressiznanie.com

Курс за ПАРАМЕДИЦИ!!!

 Курс за ПАРАМЕДИЦИ!!!
Центъра за Професионално Обучение „Прогрес и Знание” набира курсисти за обучение на ПАРАМЕДИЦИ.

 ЦПО „Прогрес и Знание” е първият в гр. София лицензиран за обучение на ПАРАМЕДИЦИ:
Код : 7230301 - Парамедик - Транспортиране на пострадали и болни хора и оказване на първа помощ.
2-ра степен на професионална квалификация.
Код : 7230302 - Парамедик - Транспортиране на пострадали и болни хора, оказване на първа помощ и асистиране в спешни отделения.
3-та степен на професионална квалификация.

Описание на професията

Основната задача на спешната помощ е оказване на незабавна помощ при внезапно възникнала промяна в здравословното състояние на възрастни и деца и е насочена към предотвратяване на смърт, тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено важни органи и системи, както и усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. Парамедикът осъществява дейности по оказване на спешна помощ, свързани с първоначална оценка и поддържане на основните жизнени функции и осигуряване на специализиран транспорт до лечебно заведение. Парамедикът работи самостоятелно /когато екипът е съставен само от парамедици/ или съвместно с медицински специалисти /лекари и специалисти по здравни грижи/, в зависимост от характера на поставената му задача и вида на спешния екип.

При подготовката на „парамедици”, обучението е насочено главно към овладяване на знания в областта на основни медицински манипулации по време на спешната помощ на пациента.

Това обучение предназначено и подходящо за всички водачи на линейки, персонала, който ги обслужва, както и за екипите, работещи в: Национална служба по противопожарна и аварийна безопасност, КАТ- Пътна полиция, Държавна агенция ”Гражданска защита” както и за всички служители към аварийни спасителни екипи и санитарни инструктори.

За по-подробна информация ни потърсете на тел.02/9289619, 0888259724 , e-mail: progressiznanie@gmail.com
както и на сайта ни: http://www.progressiznanie.com

Сертификат: Международно признат
Документите удостоверяващи завършеното обучение са по утвърдени Образци на Министерството на образованието и са с Европейска валидност!!!

 http://www.progressiznanie.com

С пожелание за весело и щастливо лято!

http://www.progressiznanie.com/

Човешкото тяло - разкрито и реално

http://www.progressiznanie.com/

Христо Ботев – героят, който даде всичко за България

2 - ри юни  е ден на ХРИСТО БОТЕВ и загиналите за СВОБОДАТА И НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ!

ПОМНЕТЕ ГЕРОИТЕ!

 Христо Ботьов Петков е роден на 6-ти януари (нов стил) в град Калофер. Както всеки от нас знае, баща му е известният даскал Ботьо Петков. Майка му е Иванка Ботева, за която съвременниците и казват, че била прочута със своята хубост, гордост и силен дух. Друго голямо име от фамилията e това на брата на Христо – Кирил, който макар и да остава в сянката на по-големия, безспорно изиграва роля в събитията свързани с революционното движение.

Първоначално малкият Христо започва образованието си в Карлово. През 1858 година обаче се завръща в родния си град и се учи отново под покровителството на Ботьо Петков. През 1863 завършва  калоферското трикласно училище. Същата година, с подкрепата на Найден Геров и други възрожденци, успява да замине за Русия, където продължава обучението си. Установява се в Одеса, където под влиянието на различни руски автори започва да изгражда своя стил на писане и прави първите си поетични опити.

Поради заболяване на баща му, през януари 1867 г. му се налага да се завърне в Калофер. Именно по това време е публикувано и първото му стихотворение – “Майце си”. Това се осъществява с подкрепата на Петко Рачов Славейков и неговият вестник “Гайда”. Проблемите на Ботев не спират с изгонването му от училище. През месец май 1867 година, след произнасянето на пламенна реч по случай деня на славянските първоучители Св.Св. Кирил и Методий, Христо Ботев е принуден да напусне Калофер, тъй като в противен случай, е щял да бъде заловен от турските власти. Установява се в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия и други. Именно във Влашко осъществява и първите си сериозни контакти с български революционери - успява да се сближи значително със Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Именно по време на пребиваването си в Румъния Ботев се оформя напълно като характер и обединява в личността си качествата на един истински борец и революционер. През 1868г. той се записва в четата на Жельо войвода, която трябва да премине Дунава и да навлезе в поробените български територии. През същата година, по този повод Христо Ботев написва едно от своите най-емблематични произведения – “На прощаване”. По различни причини обаче четата се разпуска и така и не изпълнява целта си. Ботев продължава престоя във Влашко. Постъпва в медицинското училище в Букурещ, но липсата на средства го принуждава да напусне. Останал без никакви пари, той е принуден да мизерства и да живее в оскъдица. Прекарва изключително тежка зима в една изоставена вятърна мелница край града, където живее заедно с Апостола – Васил Левски. Ботев остава удивен от способността на Дякона да издържа на тежките изпитания на които е подложен.

В следващите две години младият Христо продължава своя все така динамичен живот. Той работи на различни места, пътува много, но през цялото време поддържа контакти с революционните дейци. През 1871г., във връзка с дейността на руския бунтовник Н.Ф.Меледин, Ботев е задържан и лежи два месеца във Фокшанския затвор. След като излиза отново на свобода, той се завръща в Букурещ. Още същата година, в румънската столица започва да издава своя първи вестник – “Дума на българските емигранти”. Идеите изразени в него обаче му докарват нови неприятности, той е арестуван и затворен за конспиративна революционна дейност и отново пратен в Фокшанския затвор. След застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов обаче е освободен. Започва работа като печатар, пише и във вестниците “Свобода” и по-късно “Независимост”, а през 1873г. започва издаването на сатиричния вестник “Будилник”. През 1874г. е поканен да участва в общото събрание на БРЦК, където е избран за секретар на организацията. Ботев постъпва като учител в българското училище в Букурещ, а междувременно продължава най-активно революционната си дейност. Започва издаването на нов бунтовен вестник – “Знаме” – от декември 1874г. На следващата година превежда различни книги с теории за произхода на българите, а през юли сключва и граждански брак с българката – Венета. Година по-късно, през 1876 се ражда и неговата дъщеричка – Иванка.

 С убийството на Левски върху организацията бил нанесен почти съкрушителен удар. Действията на Любен Каравелов започнали да стават колебливи, във възгледите си като че ли той започвал да симпатизира повече на т.нар. “стари”. Именно в този момент изпадналият в криза БРЦК имал нужда от здрава ръка и точно тогава организацията, за добро или за зло, била оглавена от самия Ботев. Той бил добре запознат с външнополитическата обстановка. Въстанието в Босна и Херцеговина и последствията от него били достатъчно доказателство за калоферския революционер, че подобни събития трябва да последват и в България. Започнала организацията на най-кървавия познат български бунт срещу османската власт, известен днес като Априлското въстание. Ботев започнал да събира средства и оръжие, както и способни дейци, които се изправят срещу турските поробители.

Енергичната революционна дейност на Христо Ботев след 1873г. е факт. Историците се обединяват под твърдението, че причината за неговия устрем е именно обесването на Апостола през 1873г.

Всички ние обаче знаем трагичната съдба на Априлското въстание и на хилядите българи, загинали в боевете срещу врага. Преждевременното избухване на бунта оставя Ботев настрана от събитията от 1876г. Когато новината за кървавото потушаване достига до него, той се решава да посвети последните дни от живота си на един героичен подвиг, който да остави дирята си във времето и да бъде запомнен навеки от всички българи.  

Сам организира чета, оглавява я и потегля заедно с нея към България. Българите стигат до Гюргево, откъдето на 16 май се качват на борда на кораба “Радецки”. 

Още на следващия ден, те превземат плавателния съд и заставят капитана – Дагоберт Енглендер, да акостира на българския бряг. Ботевите четници слизат на брега при Козлодуй и се отправят към Балкана. Въпреки очакванията обаче, недостатъчно българи се присъединяват към бунтовниците, народът все още е наплашен от ужаса на Априлското въстание. Христо Ботев и доверениците му водят поредица боеве с османската потеря, като постепенно се оттеглят към планината. На 1 юни 1876г.  в сърцето на Балкана, след края на сражението един куршум пронизва Ботев. На 1 юни 1876г. поробената, пропита с кръв българска земя се прощава с още един от своите велики синове. Христо Ботев посвещава цялото свое съществуване, своята младост, своята сила и своята смърт в името на идеала, в името на майка България!

 Помнете го, българи! Помнете всички наши предци, жертвали живота си за родината!

 http://www.progressiznanie.com/

Курсове за ПАРАМЕДИЦИ

Центъра за Професионално Обучение „Прогрес и Знание” е първият в гр. София лицензиран за обучение на ПАРАМЕДИЦИ:

Код : 7230301 - Парамедик - Транспортиране на пострадали и болни хора и оказване на първа помощ.
2-ра степен на професионална квалификация.
Код : 7230302 - Парамедик - Транспортиране на пострадали и болни хора, оказване на първа помощ и асистиране в спешни отделения.
3-та степен на професионална квалификация.

Сертификат: Международно признат
Документите удостоверяващи завършеното обучение са по утвърдени Образци на Министерството на образованието и са с Европейска валидност!!!
За по-подробна информация ни потърсете на тел.02/9289619, 0888259724 , e-mail: progressiznanie@gmail.com
както и на сайта ни: http://www.progressiznanie.com

145 год. от Рождението на Генерал Владимир Вазов

На 14 май 1868 г. в гр. Сопот е роден генерал Владимир Вазов. Той ръководи българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война.

Сред най-интересните моменти от живота на Владимир Вазов е посещението в Англия през 1936 г. Организацията Британски легион чества победата на английската армия през Първата световна война. Като джентълмени английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Посрещат го с уважение и най-големи почести, израз на което е свалянето на знамената в негова чест. Председателят на Британския легион казва в речта си: „Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в нашата история.“

 http://www.progressiznanie.com/

http://www.progressiznanie.com/

С пожелания за приятни почивни дни!

http://www.progressiznanie.com/

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК КОЛЕГИ!!!

7 АПРИЛ
е професионалният празник на работещите в здравеопазването. На тази дата се чества и Световният ден на здравето, след като през 1948 г. е създадена Световната здравна организация (WHO) в Женева.

 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК КОЛЕГИ!!!

 

 http://www.progressiznanie.com/

Намери своят начин да полетиш....:)))))

Курсове за Болногледач и Здравен асистент

Курсове за Болногледач и Здравен асистент

ЦПО „Прогрес и Знание „ предлага и обучение и висока професионална квалификация по две много търсени и актуални професии в страните от Европейския съюз.
Код : 723 – Направление „Здравни грижи”
Код : 723020 – Професия – „Болногледач” - 2-ра степен на професионална квалификация.
Код : 723010 – Професия - „Здравен асистент" - 3-та степен на професионална квалификация.
За по-подробна информация ни потърсете на тел.02/9289619, 0888259724 , e-mail: progressiznanie@gmail.com
както и на сайта ни: http://www.progressiznanie.com
Документите удостоверяващи завършеното обучение са по утвърдени Образци на Министерството на образованието и са валидни в всички страни от Европейския съюз!!!

 http://www.progressiznanie.com

Честит Празник на всички именници!

Честито на  Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Благо, Евелина, Евангелина, Гавраил, Габриела, Гавраила и др.

 http://www.progressiznanie.com

Благовещение е!

Честит Празник на всички именници!

В Библията пише, че днес архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че е избрана да роди Спасителя на човечеството.
Отвъд църковните канони, Благовец или „Половин Великден“, както го наричат в някои части на страната,  се свързва с идването на пролетта и края на зимата. Едва ли ще ги видим в града, но лястовиците вече са тук, чува се кукането на първите кукувици.
 Вярва се, че днес раните зарастват много бързо, затова именно на Благовещение по традиция се пробиват ушите на момичетата, които искат да носят обеци.
Според поверието днес излизат самодивите и самовилите. Вярва се още, че изобилието от цветове в природата и слънцето в тези пролетни дни изчистват въздуха, земята и водата и добрият късмет се събужда.
 Днес е добре да хапнем нещо зелено – лапад, коприва, спанак. За празничната трапеза се приготвя и класически рибник. Питките с билки и мед също са добра идея. Приготвяме ги в нашето семейство и винаги свършват първи.

 http://www.progressiznanie.com

Честит Тодоровден!!!

Днес празнуваме Тодоровден. Съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на Св. великомъченик Теодор Тирон. Освен през Великия пост, светецът се почита и на 17 февруари. На този ден се организират надбягвания с коне.

Имен ден празнуват носещите имената Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка, Дора, Дорина, Доротея, Божидар, Божидара.

Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято.На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче" или „копито", на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки.

 http://www.progressiznanie.com/

Курсове за ПАРАМЕДИЦИ

Курсове за ПАРАМЕДИЦИ

 Започва набирането на нова група за курс за ПАРАМЕДИЦИ.

ЦПО "Прогрес и  Знание" е първият в гр. София лицензиран за обучение на ПАРАМЕДИЦИ;
Парамедик - Транспортиране на пострадали и болни хора и оказване на първа помощ-2-ра степен на професионална квалификация.
Парамедик - Транспортиране на пострадали и болни хора, оказване на първа помощ и асистиране в спешни отделения-3-та степен на професионална квалификация.
За по-подробна информация ни потърсете на тел.02/9289619, 0888259724 ;  e-mail: progressiznanie@gmail.com; както и на сайта ни: http://www.progressiznanie.com

Софроний Врачански - Народен будител. Днес се навършват 274г. от неговото раждане.

Софроний Врачански (1739-1813; светско име Стойко Владиславов)

Бележит възрожденски писател, общественик, просветител, родоначалник на новобългарската литература и строител на новобългарския книжовен език. Роден в Котел на 11.03.1739 г. Отрано остава сирак и е отгледан от свои роднини. Учи в местното училище при известния даскал и книжовник поп Милко, а през 1762 г. става свещеник. Три години по-късно има шанса да се срещне с Паисий Хилендарски, който при едно от своите пътувания посещава и Котел. По поръка на местните първенци Стойко Владиславов прави първия препис на “История славянобългарска”, който предоставя за общо ползване в котелската църква (януари 1765 г.). Повлиян от идеите на Паисий, Стойко посвещава следващите години от живота си на книжовни занимания и на издирване на допълнителни сведения за българската история. За целта той посещава през 1775 г. Атонските манастири, а по-късно (1781 г.) изготвя и втори препис на “История славянобългарска”, който е запазен от неговите наследници като семейна реликва.
Подложен на преследване и притеснения както от турските власти, така и от гръцкия митрополит, през 1792 г. Стойко Владиславов се премества в Карнобатско, а от 1794 г. се установява в Арбанаси, където живее един от синовете му. Тук именно получава предложение да заеме овакантеното място на врачански епископ и след кратко колебание на 16 септември 1794 г. е официално ръкоположен под името Софроний Врачански. От 1800 до 1803 г. е принуден от видинския отцепник Осман Пазвантоглу да се установи във Видин. След като е освободен (1803 г.), се прехвърля във Влашко, където получава радушен прием от светските и църковните власти.
Около 1804-1805 г. завършва своята автобиография “Житие и страдания грешнаго Софрония”, отпечатана за първи път от Г. Раковски в “Дунавски лебед” (1861 г.). През 1806 г. издава първата печатна книга на новобългарски “Кириакодромион, сиреч Неделник”. По-късно превежда от гръцки език и “Театрон политикон, сиреч Гражданское позорище” на Амвросий Марлиан (1809 г.).
Участва в организирането на дипломатическата мисия на Иван Замбин и Атанас Некович в Санкт Петербург (1804). След избухването на Руско-турската война (1806-1812) се включва пряко в преговорите с руското командване. С активното участие на Софроний е издействано разрешение за сформиране на самостоятелни български доброволчески отряди (Българска земска войска). По искане на Главния щаб на руската армия съставя два призива, с които разяснява на българите необходимостта от оказване на подкрепа на действащите на юг от р. Дунав руски части. По-късно изготвя “Молба” до ген. М. Кутузов (29 май 1811), в която предлага създаването на автономна българска област. Умира през 1813 г.

http://www.progressiznanie.com/

Посвещение …

Посвещение …

 8-март беше и по традиция е празник на жената. Ние единодушно решихме да посветим не само един ден само и единствено на ролята на дамите в историческото развитие на България.  Подобна личност е и майката на гениалния български поет и писател Иван Вазов. Тя ражда 9 деца, голяма част от които доживяват да се превърнат в истински герои за България. Ролята на майката е безспорна, самият Вазов нееднократно признава нейните заслуги за неговото оформяне като характер и човек. Решихме да ви покажем едно негово гениално стихотворение, посветено именно на майка му. Поезията е изпълнена от искрени, истински и съкровени чувства, типични за стила на патриарха на българска литература. Нека всяка горда българска майка се чувства поздравена за празника:
 

Майка ми

В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.

Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.

Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.

Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.

Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!

 http://www.progressiznanie.com/

Мара Бунева – героизмът на една българка

Мара Бунева е една от най-значимите и светли фигури в българската история. 

Тя е една обикновена жена, която съчетава в себе си великият дух на епохата и истинското, българското, смелото и непоколебимо самосъзнание. Днес ние от “Българска история” ще ви разкажем малко повече за нейната величествена особа и за подвигът, който тя е извършила. Мара Бунева е родена през 1902г. в един от старите македонски градове – Тетово. Градът тогава се намира в Османската империя, а днес е в рамките на “република Македония”.  Родена е в семейството на Никола Бунев и Ана. Тя има двама братя – Борис и Лазар и три сестри – Елена, Вера и Надежда. Мара израства в родното си градче, а като достига юношеска възраст се мести да учи в Скопие. Там постъпва в Стопанската гимназия, в която следва до 1917г. Подобно на много други българи от Македония, тя милее по освободената си Родина и се надява някой ден и нейния край да бъде присъединен към царство България. След като завършва гимназиалния клас, Бунева заминава за София. Там е приета и следва висше образование в Софийския университет. Там се среща с офицера Иван Хранков, в когото се влюбва и по-късно се жени.

 Приблизително тук е и повратния момент в живота на младата българка. Вероятно много други на нейно място биха приели спокойния семеен живот и биха оставили мечтите си някак назад.  Както споменахме обаче, Мара Бунева дава мило и драго за съдбините на своя народ, изправен пред толкова много мъчения. След Балканските войни и Първата световна, българите в Македония сякаш са обречени. През първите години след голямата война, те дори губят напълно подкрепата на българското правителство, което ги оставя на сръбския произвол. Младата българка, по покана на брат си е привлечена в редиците на ВМРО и започва активна борба срещу сърбите, налагащи своя терор над населението в Македония. Тя неколкократно преминава границата между двете държави, натоварена с важни мисии в името на народното дело. Най-великият подвиг на героинята обаче е извършен през 1927г. В град Скопие, сръбският юрист Велиир Прелич отсъжда излкючително тежки присъди на много български студенти. Сърбите по онова време се стараят да заличат изцяло българското самосъзнание на македонците и го правят чрез кръв. Присъдите на студентите са само представителна извадка – младежите са малтретирани, ръцете им са чупени а главите ми стягани, някои дори са заравяни живи.

Българката Мара Бунева е удивена и погнусена от постъпката на сърбина. Тя лично се наема да отмъсти за своите поругани събратя. На 13 януари 1928г., близо месец след присъдата, тя застава смело срещу сърбина с пистолет в ръка и го застрелва в центъра на Скопие. Българката знае какви ще са последствията и че за нея спасение няма. Тя отново вдига пистолета и този път го насочва към себе си и се прострелва в гърдите. Сръбските власти бързо пристигат на мястото на убийството, докато Бунева още е в съзнание. Те са изумени и я питат защо е разстреляла юриста. Тя не се замисля и отговаря направо:

                         „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти.

                                                                     Защото обичам   отечеството си.“

Мара Бунева, въпреки сериозната рана, издъхва едва на следващия ден – на 14 януари 1928г. Саможертвата на българката се оказва от световно значение. Българите в Македония виждат в младата българка една истинска героиня, достойна сънародничка, чиято памет трябва да се помни. Във Франция пресата нарича Мара Бунева “френската Шарлот Корде”(Шарлот Корде е френска благородничка, прочула се с убийството на лидера на якубинците. Друг френски журнал застава сериозно зад българите в Македония, той казва следното: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“. Дори британските седмични издания подкрепят деянието на Мара Бунева, те си позволяват  да нарекат сръбската и гръцката власт “насилническо господство”.  Вардарска Македония обаче, макар и за кратко, е освободена. През 1941г. българските войски отново маршируват победно над родната земя. Именно тогава, в памет на великата Мара Бунева е издигната паметна плоча в Скопие. Втората световна война обаче също завършва в ущърб на изтерзания български народ. Плочата е разрушена от комунистите и е възстановена чак след промените от 1989г. Сърбоманите в Македония обаче още са на власт. Паметникът на героинята се разрушава всяка година, и всяка година родолюбиви македонци, които знаят корените си, с помощта на българи я възстановяват. Тя обаче нееднократно е изписвана с надписи като “Смърт за българите и предателите”. Паметта на Мара Бунева в Македония е поругана и осквернена, за нас обаче тя остава една незабравима героиня, една горда българка, жертвала живота си вимето на своя народ. Тя е поредната жена, оставила следите си в българската история, която заслужава да бъде помнена завинаги. Поклон пред светлата и памет, поклон, пред героизма на една Българка.

 http://www.progressiznanie.com/

Да поговорим на български

Да поговорим на български

Днес и езикът, и речта имат коренно различен облик, плод на динамиката на съвремието, която динамика неминуемо, както векове преди, се отразява на начина на говорене, писане, изразяване, комуникиране, отразяване. Разбира се, всички знаем, че езикът е динамична система и лексиката е изключително крехка, или може би – еластична, и податлива на всякакви влияния. Тези влияния обогатяват и усъвършенстват езика, развиват го и допринасят за неговата жизненост. Тогава защо се дразня, когато детето ми отива на среща с „френдове" или пък някой изготвя „екшън" планове? Защо слухът ми чувства дискомфорт, когато в новините съобщават, че българският „йогурт" е най-добрият в света или че еди кой си е „канцелирал" поканата за визита у нас. Всъщност и думата „визита" не е никак българска, както и „дискомфорт", както и „динамика"...
Според изследване на академик Стефан Младенов, датиращо от далечните 1920-1921г., единствено думите бисер, белег, белчуг, бъбрек, пашеног, тояга, чипаг, копище, кумир, сан и чертог са думи, останали от езика на Аспаруховите българи. 11 думи. Невероятно...нали?

Възникване на българския книжовен език

През 6 век започва преселването на славяните на Балканския полуостров, през 7 век Българите, предвождани от хан Аспарух минават долното течение на Дунав, покоряват славянското население в Мизия и поставят началото на нова държава, именувайки я България, а населението й – българи. Прабългарите обаче били далеч по-малобройни в сравнение с числеността на заварените славянски племена и така в течение на времето завладените славяни претопили завоевателите, преобразувайки и измествайки езика им. За да останат единадесет думи, повечето от които напълно неизвестни на съвременните българи.
През 863 г. Солунските братя създават азбука, основаваща се на звуковата система именно на славянската реч и превеждайки черковни книги на славянски, поставят началото на славянската и българска писменост. Българското наречие, което се говорело към средата на 9 век северно и източно от Солун бива записано на книга и от този момент насетне се превръща в литературен език. Това е и първият, най-стрият славянски книжовен език. В него влизат редица диалекти, чиято съвкупност образува единна езикова общност, наречена български език.
Развитието на българския език като народностен и национален език, се е осъществявало в тясна връзка с историческата съдба на българския народ, с взаимодействието му с други народи, най-вече със съседите неславяни, обитаващи Балканския полуостров. Политическите, икономическите и културни условия, при които е битувал народът ни, оставят отражение и върху развитието на книжовния език. Той се изменя, както лексикално, така и претърпява генерална структурна промяна и граматично престрояване.

Голем фън – би възкликнал един съвременен тийнейджър,

когото навремето бихме нарекли с далеч не така благозвучното название „пубер" и вероятно съвсем основателно би направил логичен извод, че езикът така и така живее с динамиката на времето, следователно уай нот днес, ин диз момент, да не изобилства от англофицирани думи и разнообразни знаци, правещи го по-достъпен, по-съвременен, по-отговарящ на времето, което обговаря.
Той, езикът, българският.
„О, неразумний юроде, поради что се срамиш..." долита като ехо от миналото гласът на Паисий, а Вазов въздиша:

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки? Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Настръхнахте, нали?! Защото той, езикът, българският, е нашата идентичност. Защото те, думите, нашите, умеят най-силно, най-добре да изразяват мелодиката на душата. Нашата, българската. И, защото, векове наред, сме се борили този език, тази реч, българската, да съхранят националното ни самосъзнание. Онова самосъзнание, което ни позволява да бъдем част от света, уникална, самобитна част. Защото...има ли начин да бъдем себе си, без да съхраним себе си? Дали бихме боравили добре с другите световни езици, ако не познаваме и ползваме онзи, който наричаме майчин? Дали бихме били ако го нямаше него – езика ни.
Много въпроси, чиито отговори вероятно са различни за всеки  от нас. По един начин би отговорил крайният пурист, по-друг – онзи който определя себе си като „дете на света".
Но едва ли има българин, който би нарекъл следващия стих на Ран Босилек старомоден:
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден. Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
Не е старомодно да имаш нещо свое, което те определя, описва и разказва. Нека съумем да го съхраним и за тези след нас, като не спираме да вървим в крак с времето.

 http://www.progressiznanie.com/