Бележит възрожденски писател, общественик, просветител, родоначалник на новобългарската литература и строител на новобългарския книжовен език. Роден в Котел на 11.03.1739 г. Отрано остава сирак и е отгледан от свои роднини. Учи в местното училище при известния даскал и книжовник поп Милко, а през 1762 г. става свещеник. Три години по-късно има шанса да се срещне с Паисий Хилендарски, който при едно от своите пътувания посещава и Котел. По поръка на местните първенци Стойко Владиславов прави първия препис на “История славянобългарска”, който предоставя за общо ползване в котелската църква (януари 1765 г.). Повлиян от идеите на Паисий, Стойко посвещава следващите години от живота си на книжовни занимания и на издирване на допълнителни сведения за българската история. За целта той посещава през 1775 г. Атонските манастири, а по-късно (1781 г.) изготвя и втори препис на “История славянобългарска”, който е запазен от неговите наследници като семейна реликва.
Подложен на преследване и притеснения както от турските власти, така и от гръцкия митрополит, през 1792 г. Стойко Владиславов се премества в Карнобатско, а от 1794 г. се установява в Арбанаси, където живее един от синовете му. Тук именно получава предложение да заеме овакантеното място на врачански епископ и след кратко колебание на 16 септември 1794 г. е официално ръкоположен под името Софроний Врачански. От 1800 до 1803 г. е принуден от видинския отцепник Осман Пазвантоглу да се установи във Видин. След като е освободен (1803 г.), се прехвърля във Влашко, където получава радушен прием от светските и църковните власти.
Около 1804-1805 г. завършва своята автобиография “Житие и страдания грешнаго Софрония”, отпечатана за първи път от Г. Раковски в “Дунавски лебед” (1861 г.). През 1806 г. издава първата печатна книга на новобългарски “Кириакодромион, сиреч Неделник”. По-късно превежда от гръцки език и “Театрон политикон, сиреч Гражданское позорище” на Амвросий Марлиан (1809 г.).
Участва в организирането на дипломатическата мисия на Иван Замбин и Атанас Некович в Санкт Петербург (1804). След избухването на Руско-турската война (1806-1812) се включва пряко в преговорите с руското командване. С активното участие на Софроний е издействано разрешение за сформиране на самостоятелни български доброволчески отряди (Българска земска войска). По искане на Главния щаб на руската армия съставя два призива, с които разяснява на българите необходимостта от оказване на подкрепа на действащите на юг от р. Дунав руски части. По-късно изготвя “Молба” до ген. М. Кутузов (29 май 1811), в която предлага създаването на автономна българска област. Умира през 1813 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар