петък, 19 април 2013 г.

http://www.progressiznanie.com/

С пожелания за приятни почивни дни!
в Няма коментари:

неделя, 7 април 2013 г.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК КОЛЕГИ!!!

7 АПРИЛ
е професионалният празник на работещите в здравеопазването. На тази дата се чества и Световният ден на здравето, след като през 1948 г. е създадена Световната здравна организация (WHO) в Женева.
 
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК КОЛЕГИ!!!
 
 http://www.progressiznanie.com/
в Няма коментари:

сряда, 3 април 2013 г.

Намери своят начин да полетиш....:)))))


в Няма коментари:

сряда, 27 март 2013 г.

Курсове за Болногледач и Здравен асистент

Курсове за Болногледач и Здравен асистент

ЦПО „Прогрес и Знание „ предлага и обучение и висока професионална квалификация по две много търсени и актуални професии в страните от Европейския съюз.
Код : 723 – Направление „Здравни грижи”
Код : 723020 – Професия – „Болногледач” - 2-ра степен на професионална квалификация.
Код : 723010 – Професия - „Здравен асистент" - 3-та степен на професионална квалификация.
За по-подробна информация ни потърсете на тел.02/9289619, 0888259724 , e-mail: progressiznanie@gmail.com
както и на сайта ни: http://www.progressiznanie.com
Документите удостоверяващи завършеното обучение са по утвърдени Образци на Министерството на образованието и са валидни в всички страни от Европейския съюз!!!
в Няма коментари:

понеделник, 25 март 2013 г.

Честит Празник на всички именници!

Честито на  Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Благо, Евелина, Евангелина, Гавраил, Габриела, Гавраила и др.
в Няма коментари:

Благовещение е!

Честит Празник на всички именници!
В Библията пише, че днес архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че е избрана да роди Спасителя на човечеството.
Отвъд църковните канони, Благовец или „Половин Великден“, както го наричат в някои части на страната,  се свързва с идването на пролетта и края на зимата. Едва ли ще ги видим в града, но лястовиците вече са тук, чува се кукането на първите кукувици.
 Вярва се, че днес раните зарастват много бързо, затова именно на Благовещение по традиция се пробиват ушите на момичетата, които искат да носят обеци.
Според поверието днес излизат самодивите и самовилите. Вярва се още, че изобилието от цветове в природата и слънцето в тези пролетни дни изчистват въздуха, земята и водата и добрият късмет се събужда.
 Днес е добре да хапнем нещо зелено – лапад, коприва, спанак. За празничната трапеза се приготвя и класически рибник. Питките с билки и мед също са добра идея. Приготвяме ги в нашето семейство и винаги свършват първи.
в Няма коментари:

събота, 23 март 2013 г.

Честит Тодоровден!!!


Днес празнуваме Тодоровден. Съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на Св. великомъченик Теодор Тирон. Освен през Великия пост, светецът се почита и на 17 февруари. На този ден се организират надбягвания с коне.

Имен ден празнуват носещите имената Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка, Дора, Дорина, Доротея, Божидар, Божидара.

Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято.На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче" или „копито", на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки.
в Няма коментари:

вторник, 12 март 2013 г.

Курсове за ПАРАМЕДИЦИ

Курсове за ПАРАМЕДИЦИ

 Започва набирането на нова група за курс за ПАРАМЕДИЦИ.
ЦПО "Прогрес и  Знание" е първият в гр. София лицензиран за обучение на ПАРАМЕДИЦИ;
Парамедик - Транспортиране на пострадали и болни хора и оказване на първа помощ-2-ра степен на професионална квалификация.
Парамедик - Транспортиране на пострадали и болни хора, оказване на първа помощ и асистиране в спешни отделения-3-та степен на професионална квалификация.
За по-подробна информация ни потърсете на тел.02/9289619, 0888259724 ;  e-mail: progressiznanie@gmail.com; както и на сайта ни: http://www.progressiznanie.com
в Няма коментари:

понеделник, 11 март 2013 г.

Софроний Врачански - Народен будител. Днес се навършват 274г. от неговото раждане.

Софроний Врачански (1739-1813; светско име Стойко Владиславов)

Бележит възрожденски писател, общественик, просветител, родоначалник на новобългарската литература и строител на новобългарския книжовен език. Роден в Котел на 11.03.1739 г. Отрано остава сирак и е отгледан от свои роднини. Учи в местното училище при известния даскал и книжовник поп Милко, а през 1762 г. става свещеник. Три години по-късно има шанса да се срещне с Паисий Хилендарски, който при едно от своите пътувания посещава и Котел. По поръка на местните първенци Стойко Владиславов прави първия препис на “История славянобългарска”, който предоставя за общо ползване в котелската църква (януари 1765 г.). Повлиян от идеите на Паисий, Стойко посвещава следващите години от живота си на книжовни занимания и на издирване на допълнителни сведения за българската история. За целта той посещава през 1775 г. Атонските манастири, а по-късно (1781 г.) изготвя и втори препис на “История славянобългарска”, който е запазен от неговите наследници като семейна реликва.
Подложен на преследване и притеснения както от турските власти, така и от гръцкия митрополит, през 1792 г. Стойко Владиславов се премества в Карнобатско, а от 1794 г. се установява в Арбанаси, където живее един от синовете му. Тук именно получава предложение да заеме овакантеното място на врачански епископ и след кратко колебание на 16 септември 1794 г. е официално ръкоположен под името Софроний Врачански. От 1800 до 1803 г. е принуден от видинския отцепник Осман Пазвантоглу да се установи във Видин. След като е освободен (1803 г.), се прехвърля във Влашко, където получава радушен прием от светските и църковните власти.
Около 1804-1805 г. завършва своята автобиография “Житие и страдания грешнаго Софрония”, отпечатана за първи път от Г. Раковски в “Дунавски лебед” (1861 г.). През 1806 г. издава първата печатна книга на новобългарски “Кириакодромион, сиреч Неделник”. По-късно превежда от гръцки език и “Театрон политикон, сиреч Гражданское позорище” на Амвросий Марлиан (1809 г.).
Участва в организирането на дипломатическата мисия на Иван Замбин и Атанас Некович в Санкт Петербург (1804). След избухването на Руско-турската война (1806-1812) се включва пряко в преговорите с руското командване. С активното участие на Софроний е издействано разрешение за сформиране на самостоятелни български доброволчески отряди (Българска земска войска). По искане на Главния щаб на руската армия съставя два призива, с които разяснява на българите необходимостта от оказване на подкрепа на действащите на юг от р. Дунав руски части. По-късно изготвя “Молба” до ген. М. Кутузов (29 май 1811), в която предлага създаването на автономна българска област. Умира през 1813 г.
http://www.progressiznanie.com/
в Няма коментари:

неделя, 10 март 2013 г.

Посвещение …

Посвещение …

 8-март беше и по традиция е празник на жената. Ние единодушно решихме да посветим не само един ден само и единствено на ролята на дамите в историческото развитие на България.  Подобна личност е и майката на гениалния български поет и писател Иван Вазов. Тя ражда 9 деца, голяма част от които доживяват да се превърнат в истински герои за България. Ролята на майката е безспорна, самият Вазов нееднократно признава нейните заслуги за неговото оформяне като характер и човек. Решихме да ви покажем едно негово гениално стихотворение, посветено именно на майка му. Поезията е изпълнена от искрени, истински и съкровени чувства, типични за стила на патриарха на българска литература. Нека всяка горда българска майка се чувства поздравена за празника:
 
Майка ми
В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.

Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.

Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.

Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.

Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!

в Няма коментари:

събота, 9 март 2013 г.

Мара Бунева – героизмът на една българка

Мара Бунева е една от най-значимите и светли фигури в българската история. 
Тя е една обикновена жена, която marabunevaсъчетава в себе си великият дух на епохата и истинското, българското, смелото и непоколебимо самосъзнание. Днес ние от “Българска история” ще ви разкажем малко повече за нейната величествена особа и за подвигът, който тя е извършила. Мара Бунева е родена през 1902г. в един от старите македонски градове – Тетово. Градът тогава се намира в Османската империя, а днес е в рамките на “република Македония”.  Родена е в семейството на Никола Бунев и Ана. Тя има двама братя – Борис и Лазар и три сестри – Елена, Вера и Надежда. Мара израства в родното си градче, а като достига юношеска възраст се мести да учи в Скопие. Там постъпва в Стопанската гимназия, в която следва до 1917г. Подобно на много други българи от Македония, тя милее по освободената си Родина и се надява някой ден и нейния край да бъде присъединен към царство България. След като завършва гимназиалния клас, Бунева заминава за София. Там е приета и следва висше образование в Софийския университет. Там се среща с офицера Иван Хранков, в когото се влюбва и по-късно се жени.
 Приблизително тук е и повратния момент в живота на младата българка. Вероятно много други на нейно място биха приели спокойния семеен живот и биха оставили мечтите си някак назад.  Както споменахме обаче, Мара Бунева дава мило и драго за съдбините на своя народ, изправен пред толкова много мъчения. След Балканските войни и Първата световна, българите в Македония сякаш са обречени. През първите години след голямата война, те дори губят напълно подкрепата на българското правителство, което ги оставя на сръбския произвол. Младата българка, по покана на брат си е привлечена в редиците на ВМРО и започва активна борба срещу сърбите, налагащи своя терор над населението в Македония. Тя неколкократно преминава границата между двете държави, натоварена с важни мисии в името на народното дело. Най-великият подвиг на героинята обаче е извършен през 1927г. В град Скопие, сръбският юрист Велиир Прелич отсъжда излкючително тежки присъди на много български студенти. Сърбите по онова време се стараят да заличат изцяло българското самосъзнание на македонците и го правят чрез кръв. Присъдите на студентите са само представителна извадка – младежите са малтретирани, ръцете им са чупени а главите ми стягани, някои дори са заравяни живи.
Българката Мара Бунева е удивена и погнусена от постъпката на сърбина. Тя лично се наема да отмъсти за своите поругани събратя. На 13 януари 1928г., близо месец след присъдата, тя застава смело срещу сърбина с пистолет в ръка и го застрелва в центъра на Скопие. Българката знае какви ще са последствията и че за нея спасение няма. Тя отново вдига пистолета и този път го насочва към себе си и се прострелва в гърдите. Сръбските власти бързо пристигат на мястото на убийството, докато Бунева още е в съзнание. Те са изумени и я питат защо е разстреляла юриста. Тя не се замисля и отговаря направо:
                         „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти.
                                                                     Защото обичам   отечеството си.“
Mbun4Мара Бунева, въпреки сериозната рана, издъхва едва на следващия ден – на 14 януари 1928г. Саможертвата на българката се оказва от световно значение. Българите в Македония виждат в младата българка една истинска героиня, достойна сънародничка, чиято памет трябва да се помни. Във Франция пресата нарича Мара Бунева “френската Шарлот Корде”(Шарлот Корде е френска благородничка, прочула се с убийството на лидера на якубинците. Друг френски журнал застава сериозно зад българите в Македония, той казва следното: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“. Дори британските седмични издания подкрепят деянието на Мара Бунева, те си позволяват  да нарекат сръбската и гръцката власт “насилническо господство”.  Вардарска Македония обаче, макар и за кратко, е освободена. През 1941г. българските войски отново маршируват победно над родната земя. Именно тогава, в памет на великата Мара Бунева е издигната паметна плоча в Скопие. Втората световна война обаче също завършва в ущърб на изтерзания български народ. Плочата е разрушена от комунистите и е възстановена чак след промените от 1989г. Сърбоманите в Македония обаче още са на власт. Паметникът на героинята се разрушава всяка година, и всяка година родолюбиви македонци, които знаят корените си, с помощта на българи я възстановяват. Тя обаче нееднократно е изписвана с надписи като “Смърт за българите и предателите”. Паметта на Мара Бунева в Македония е поругана и осквернена, за нас обаче тя остава една незабравима героиня, една горда българка, жертвала живота си вимето на своя народ. Тя е поредната жена, оставила следите си в българската история, която заслужава да бъде помнена завинаги. Поклон пред светлата и памет, поклон, пред героизма на една Българка.
в Няма коментари:
Абонамент за: Публикации (Atom)