Курс за ПАРАМЕДИЦИ!

Центъра за Професионално Обучение „Прогрес и Знание” започна набирането на курсисти за обучение на ПАРАМЕДИЦИ за новата учебна година.

 ЦПО „Прогрес и Знание” е първият в гр. София лицензиран за обучение на ПАРАМЕДИЦИ:
Код : 7230301 - Парамедик - Транспортиране на пострадали и болни хора и оказване на първа помощ.
2-ра степен на професионална квалификация.
Код : 7230302 - Парамедик - Транспортиране на пострадали и болни хора, оказване на първа помощ и асистиране в спешни отделения.
3-та степен на професионална квалификация.
Обучението на „парамедици” за нуждите на спешната медицинска помощ в България и въвеждането на тази световна практика у нас ще даде възможност да се подобри качеството на здравното обслужване при внезапно възникнали инциденти и спешни случаи.
Обучението се провежда по утвърдени учебни програми, изготвени по модели от Холандия и САЩ .
Практическото обучение се провежда в Център за Спешна Медицинска Помощ - гр. София, което е гаранция за високото ниво на обучение на нашите курсисти.

Описание на професията

Основната задача на спешната помощ е оказване на незабавна помощ при внезапно възникнала промяна в здравословното състояние на възрастни и деца и е насочена към предотвратяване на смърт, тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено важни органи и системи, както и усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. Парамедикът осъществява дейности по оказване на спешна помощ, свързани с първоначална оценка и поддържане на основните жизнени функции и осигуряване на специализиран транспорт до лечебно заведение. Парамедикът работи самостоятелно /когато екипът е съставен само от парамедици/ или съвместно с медицински специалисти /лекари и специалисти по здравни грижи/, в зависимост от характера на поставената му задача и вида на спешния екип.

При подготовката на „парамедици”, обучението е насочено главно към овладяване на знания в областта на основни медицински манипулации по време на спешната помощ на пациента.

Това обучение предназначено и подходящо за всички водачи на линейки, персонала, който ги обслужва, както и за екипите, работещи в: Национална служба по противопожарна и аварийна безопасност, КАТ- Пътна полиция, Държавна агенция ”Гражданска защита” както и за всички служители към аварийни спасителни екипи и санитарни инструктори.

За по-подробна информация ни потърсете на тел.02/9289619, 0888259724 , e-mail: progressiznanie@gmail.com
както и на сайта ни: http://www.progressiznanie.com

Сертификат: Международно признат
Документите удостоверяващи завършеното обучение са по утвърдени Образци на Министерството на образованието и са с Европейска валидност!!!

 http://www.progressiznanie.com

Лекари или парамедици в „Спешна помощ”?

Ще си позволим да цитираме една публикация на Добрин Попов за болезнената нуждата от парамедици в спешната помощ.
Отново започвам с уговорка.

Приемете написаното по-долу не като наставления, даване на съвети, насоки и менторстване. Нека това е начало на обсъждане на проблема със спешната помощ. Сблъскваме се с него ежедневно и от настоящото положение няма доволни – нито пациенти, нито медицински лица. Убеден съм, че решението не трябва да се оставя в ръцете на чиновници, които нямат представа от естеството на работа и истинските проблеми. Зная, че с администриране, заповеди и наказания без промяна на първоначалните условия се кърпи мандат, но реформа не става. Наясно съм също, че идеално решение никой по света не е намерил, но много държави са постигнали относително стабилен стандарт в доболничната помощ.
Няма да говоря за пари, финансиране и материална обезпеченост, нито за адекватност в квалификацията на кадрите. Това са теми за отделни разговори.
Какво е положението в момента?
„Бърза помощ” (използвам това име като най-популярно) изнемогва. Персонал не достига. Техниката (санитарни автомобили, апаратура, оборудване) е в, да го кажем любезно, компромисно състояние. Повикванията са много. Сериозен процент от тях са неоснователни. Нетипичните и несвойствени задачи, с които се товарят екипите ежедневно се увеличават, защото хаосът сред другите структури, които имат отношение към решаването на спешни и неотложни медицински и немедицински проблеми е голям. Всеки се спасява поединично. Колко пъти сме чували: „Ние не се занимаваме с такива неща. Обадете се на „Бърза помощ”. Те са длъжни да изпратят някого.”
Верни на „системата Семашко”, единствената, за която старите бюрократи поназнайват нещичко, навират в очите на населението една и съща идея – „Какво по-добро от това да доведем лекаря до леглото на болния? Не можем да отнемем на населението тази социална придобивка!” На пръв поглед и на теория това звучи логично и топли душата на популиста. Но само на пръв поглед. Естествено, винаги се намират енергични глашатаи, които усърдно запяват в хора. Добре, но спешната помощ няма за основна задача извършването на социални дейности, а решаването на спешни ситуации. Чудесно би било да се разполага с неограничен ресурс, който да откликва на всяка потребност на населението, но дори най-богатите го нямат.
Доказано е вече, че никой не е в състояние да се справи с неоснователните повиквания. Не действат директиви, заплахи, или забрани. Истината винаги е спорна в някаква степен. Диспечерите на спешния телефон (каквито и да са квалификацията и професионалният им опит) не могат да отсеят нито същественото от паниката, нито истината от съзнателната лъжа. Да не говорим, че в момента, с цел изпращане на най-подходящия екип, те губят ценни минути за доуточняване на оплаквания и симптоматика. Няма структура, която да накаже реално и ефективно уличените в злоупотреба с „Бърза помощ”. Няма спешни центрове, които да служат като триаж на потока обърнали се към тел. 112. В повечето случаи днешните спешни лекари имат непълноценен за образованието и възможностите си контакт с пациента и загубват връзка с казуса „точно когато стане интересен” (казано на професионален жаргон), а това силно осакатява общата квалификация и за доста професионалисти е силно неудовлетворителен момент. Решаването на задачи от битово естество и на свързаните с евакуацията и транспорта технически затруднения само ги отклоняват от медицината и не им позволяват да проявят качествено професионалните си умения.
Какво е възможно да се подобри?
Ако на линейките работят медицински техници (парамедици), ще се решат поне няколко от настоящите проблеми:
-          Обаждането на спешния телефон ще се предава на екипа по-бързо и без толкова уточнения.
-          Неоснователните повиквания рязко ще намалеят. Парамедиците не лекуват, а изпълняват алгоритми за стабилизиране и поддържане на основните жизнени функции. Не поставят окончателна диагноза, нямат права да назначат и проведат терапия. Извън компетенциите им е да се занимават с хронични неутежнени състояния. Знаейки, че няма да бъдат посетени от лекар с горните права и задължения, търсещите контролен преглед или просто безплатна инжекция, ще престанат да се обаждат. Нещо повече – поставени пред „риска” да бъдат отведени в спешно звено и да бъдат таксувани като „неспешни”, ще ги накара да се замислят допълнително преди отново да се обадят на тел. 112 вместо на домашния си лекар.
-          В спешните центрове лекарите, освободени от несвойствени дейности, ще бъдат по-полезни и ефективни, а процесът на лечение на пациентите няма да бъде накъсан както досега.
-          Самите пациенти ще принудят недобросъвестните домашни лекари да заработят. Ще отпаднат (поне в по-големите градове) доста от практиките тип „единак” в полза на груповите лекарски практики с осигурена неотложна помощ.
-          За да съществуват спешните центрове, икономическата логика ще наложи изграждане на действаща система от изтрезвители, домове за временно настаняване, заведения за палиативни грижи, болници за долекуване и т.н. С други думи, ще се наложи точно да се изясни кой се занимава със съответния социален или медицински проблем.
-          С въвеждането на тясно специализирани парамедици, чиято подготовка е по-кратка и евтина, скъпото и продължително образование на лекарите ще даде по-голяма възвращаемост. Това е доказано в не едно сериозно проучване по темата.
Какво е възможно да се влоши?
Налице са аргументи против парамедицинските структури.
-          Спорна е ефективността им в големите по площ труднодостъпни райони с ниска гъстота на населението и отдалеченост от медицинските центрове.
-          Подготовката на парамедиците изключва те да вземат решения по много казуси, което умножава ненужните транспорти, защото и контролиращите лекари не винаги могат точно да преценят ситуацията от разстояние (дори при идеално работеща комуникационна система).
-          Разходите по задължителната нова инфраструктура и материалното обезпечаване на много екипи нарастват значително в сравнение със сегашното положение (макар, че ситуацията в момента не удовлетворява никого).

-          Възникват юридически проблеми от различно естество.
Далеч съм от изчерпателност както в частта „за”, така и в тази „против”.  Не е това целта на тези редове. Занимавал съм се подробно и в детайли с темата и нямам амбиция да преразкажа всичко. Достатъчно е изписано в световен мащаб и то е достъпно за интересуващите се. В крайна сметка, водещите специалисти в областта на организацията на спешната помощ се обединяват около два неоспорими извода:

1. На този етап парамедицинските структури са „необходимо зло”. Т.е., при ясно съзнание за недостатъците им, те са най-доброто (засега) съчетание между икономическа и медико-социална ефективност.
2. При въвеждането на каквато и да било система на доболнична помощ в дадена държава, в никакъв случай не трябва да присъства принципът „навсякъде еднакво”. Схемата на регионалното здравеопазване трябва да следва логиката на конкретната област, район, селище и гъвкаво да се гради според възможностите и потребностите на даденото място. Това означава свобода на местните управления (в рамките на законодателството и съгласувано със Здравното министерство) при създаване на най-полезната за случая структура.

На първо място обаче, това означава наличие на държавност!

http://www.progressiznanie.com/

3 март 1878. Героите на Освобождението - помним ли ги?

  3 март 1878. Героите на Освобождението - помним ли ги?

В навечерието на най-българския празник – Освобождението на България, решихме да обърнем поглед назад и да си припомним светлите личности в историята ни.

Макар и вече да не са сред нас, домовете им още са тук и носят свидетелство за духа на тези велики българи. Нека ги посетим заедно и да се потопим в атмосферата на свободолюбива България!

Унизително е българският народ да седи наведен, смирено свел глава и безропотно понасящ всичко при условие, че тези велики революционери, редом с безброй свои последователи, са посветили живота си на борбата за свободни България и българи. Нека днес, припомняйки си думите и делата, си спомним и целите и идеалите им! Нека, поглеждайки портретите им, осъзнаем, че те са живяли кратко, но пълноценно, защото са имали мечти и воля да се борят за осъществяването им! Нека истинският българин и свободолюбивият, борбен човек се събудят в нас! Святи имена за българския народ, извоювали свободата ни... да си спомним за тях...

Васил Левски

Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш.

Васил Иванов Кунчев – Левски е роден на 18 юли 1837г. в Карлово. Български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Именно заради тези си дела е известен и като Апостола на свободата, но така и не успява да доживее желаната свобода. Левски е обесен на 18 февруари 1873г. в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. Той е предаден от „съмишленици" и уловен от поробителите до Къкринското ханче. Води се дело срещу него, заради дейностите, които ръководи, но e осъден на смърт.
Родният дом на Левски в Карлово се намира на ул. Ген.Карцов 57. Къщата е рухнала още преди Освобождението, тъй като е била необитавана. По инициатива на карловци, на роднини на Апостола, на Карловската дружба и Народния комитет "В.Левски" в София къщата е

възстановена през 1933 г. През 1937 г. тя е превърната в къща-музей и е част от Националния музей "Васил Левски", който освен нея включва и експозиционната зала на музея, в която са показани материали, посветени на родното място и рода на Васил Левски, неговия живот и ролята му в национално-освободителните борби на българския народ през XIX век, образа на Апостола в произведенията на поколения български художници; зала за временни изложби, в която се намира восъчната фигура на Левски; Чардаклиевата къща с щанд за сувенири и художествена и научна литература за Васил Левски и Карлово; мемориалният параклис "Всех святих болгарских", в който се съхраняват косите на Апостола.

                          Христо Ботев

Дружина тръгва, отива,

пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...
                                                                                    из „На прощаване в 1868г."
Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е роден е на 6 януари 1848 г. в Калофер. Български национален герой, революционер, поет и публицист. Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Литературното и публицистично наследство, което ни оставя, не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература. Ботев загива в сражение, пронизан от куршум, на 01 януари 1876г. във Врачанския балкан.

Домът на Ботев в родния му Калофер (ул. Христо Ботев 5) е унищожен при опожаряването на града през 1877 г. Едва през 1942 г. къщата е възстановена по спомени на брата на поета – Кирил Ботев, а през 1944 г. е превърната в къща-музей. И до момента тя е част от Национален музей Христо Ботев, който включва мемориална къща-музей, изложбената зала, паметник на Христо Ботев и и паметник на майката на поета - Иванка Ботева. Целият комплекс е обявен за паметник на културата от национално значение. Къщата-музей отразява приблизително скромната обстановка, в която се е родил и израснал Ботев. Възстановени са огнището с веригата, чекръкът, дървеният одър, покрит с китена калоферска черга, писалищната маса на баща му - даскал Ботьо Петков и др.

Георги Бенковски

„Ставайте робове, аз не ща ярем!" думите, издялани на паметника на Бенковски над Копривщица

Гаврил Груев Хлътев, наричан още Георги Бенковски, е роден в Копривщица на 21 септември 1843 г. Български революционер, основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание в 1876 г. в 4-ти Революционен окръг. Приемайки името Георги Бенковски, той активно се включва в предприетите от българската революционна емиграция действия по организирането на неуспялото Старозагорско въстание (1875 г.) с подпалване на Цариград и саможертвеното Априлско въстание, което единствено в ръководения от него IV революционен окръг избухва истински, а жестокото му потушаване довежда до обявяване на Руско-Турската Освободителна война, както и до смъртта му. Убит е в следствие на предателство на 12 май 1876 г. в Тетевенския Балкан.

 Родната къща на Бенковски в Копривщица се намира на ул. Георги Бенковски. Тя е построена през 1831г. изцяло от дърво и е типичен представител на къщите на средно заможните граждани от времето на Възраждането . В момента тя е къща-музей и в нея се съхранява личната пушка на революционера, с която той е стрелял срещу поробителите. А над Копривщица от 1976г. до днес „бди" паметник, посветен на Георги Бенковски и легендарната му хвърковата чета.

Тодор Каблешков

Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...

из Кървавото писмо

Тодор Каблешков е роден на нa 1 (13) януари 1851 г. в Копривщица. Въпреки сериозно си заболяване (туберколоза), сред най-дейните активисти на движението на освобождение. Основава революционен комитет в Пирот и други градове. Избран е за ръководител на комитета в Копривщица, както и за помощник-апостол на Панагюрския революционен окръг. Пише Кървавото писмо, което поставя началото на Априлското въстание. Пак той обявява избухването му. Датата е 20 април 1876 г., а мястото - Копривщица. Предвожданите от него въстаници превземат конака и издигат българското знаме над него. След краха на бунта е пленен от турците. Само на 25 години, на 17 юни 1876 г. Каблешков се самоубива в Габровския конак.

Хаджи Димитър

Кого ли боли нашата рана, когато ний помежду си не са потрудим да й намерим лекът ? В нищо друго няма спасение освен в съгласието и постоянството, за да докараме край на мъчителствата и на угнетенията на бедния ни народ български...

из писмо до Панайот Хитов от 5 март 1868 г.

Български революционер и войвода. Роден на 10 май 1840 г. в Сливен. Организира и ръководи чети. Първото му излизане в Балкана е през 1862 г., когато е 22 годишен. През 1868 г. заедно със Стефан Караджа формира отряд в Румъния и на 5 юли същата година премива Дунав. Следват няколко сблъсъка с турската потеря. Четата е разбита на 9 юли в местността Канлъдере (от турски - кървава река). Стефан Караджа е заловен, а Хаджи Димитър и още 58 четника се придвижват към Балкана. Седмица по-късно на връх Бузлуджа в Шипченската планина е последното сражение. Хаджи Димитър е тежко ранен и около 29 юли/10 август 1868 г. умира от раните си. Войводата е едва на 28 г.

Любен Каравелов:

Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято - всичко е твое!...
из "Българи от старо време"

Любен Каравелов е роден в Копривщица през 1834 или 1835 г. Български революционер, журналист и поет, писател и енциклопедист, етнограф. Той е по-големият брат на един от най-влиятелните политици след Освобождението – Петко Каравелов. Редактира в-к "Свобода" и в-к "Независимост", със съдействието на Христо Ботев. По време на националното революционно движение за освобождението на България Любен Каравелов е създател и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния. Умира на 21 януари 1879 г. в Русе, от туберкулоза.

 Домът на братя Каравелови се намира в центъра на Копривщица, на бул.Хаджи Ненчо Палавеев 39. Включва зимна къща, лятна къща и стопанска постройка. Строени са от местни майстори четвърт век. Първо е издигната зимната къща – през 1810 г. Именно тук се раждат Любен и Петко Каравелови. Сега в нея е организирана експозиция на предмети от бита на семейството. В стопанската постройка, издигната през 1820 г., се приготвяли известните копривщенски колбаси – суджук и луканка. Днес тук е изложена печатарската преса, купена през 1871 г. На нея са отпечатвани вестниците на Любен Каравелов и... първата Конституция на България след Освобождението! В лятната къща са представени документи и снимков архив от живота на семейството. Интересен акцент в архитектурата е обширният дървен чардак на втория етаж с разположен на него миндер.
Aрхитектурно-историческият резерват Копривщица е включен в списъка със 100те национални турстически обекта, N 75

 http://www.progressiznanie.com/

"Загадките на паметта"

Как да подобрим паметта си?

 Способността ни да запомняме е индивидуална, но съществуват и възможности да я усъвършенстваме. Дали това става като редовно заучаваме наизуст различни текстове или като се стараем преди всичко да осмислим онова, което искаме да запомним?
Трябва да разберете колко важно е четенето на различна литература като упражнение за паметта.
Ще научите как настроението ни влияе на запаметяването и колко е важно да поднасяме информацията с усмивка, ако искаме да бъде запомнена. 

Често ли си спомняте неща, които са се случили преди години, докато забравяте какво е трябвало да направите преди 5 минути? Това е нормално предвид забързания начин на живот и увеличаващия се стрес. Има някои трикове обаче, които може да използвате, за да засилите паметта си:

• Записвайте си - в самия процес на записване се включва и зрителна памет, което ще ви помогне да запомните написаното. Също така може да го прочитате многократно, за да си го припомняте, все пак и най-бледото мастило е по-трайно от най-силната памет!

• Сменете обстановката - ако трябва за една вечер да се подготвите за два изпита или две срещи, направете го в две отделни стаи. Информацията, която се запомня при различни обстоятелства, не се смесва от мозъка.
• Четете на глас - думите се помнят още по-добре, ако не само се пишат или четата, но и слушат.
• Бъдете изразителни - това е полезен съвет за учене на чужд език. С жестове обрисувайте всички думи и фрази, които ви затрудняват. Например, когато учите спрежението на глагола "скачам", подскочете. Ако трябва да научите сложен диалог или фраза, разиграйте ги като сценка. Ще видите, че ще запомните всичко със забележителна бързина.
• Слушайте себе си - запишете на диктофон информацията, която трябва да запомните и преди да заспите, си пуснете записа.
• Разхождайте се - учете стихове, презентации, речи, правейки кръгове из стаята. Ходенето активира мозъка, а способността да се помни се увеличава значително.
• Спете повече - безсънните нощи намаляват паметта, тъй като необходимите минерали, витамини и аминокиселини, с които мозъкът ни се храни, се изчерпват при продължително бодърстване.
• Спортувайте - аеробните упражнения (дихателни упражнения, гимнастика, аеробика, йога и други) подобряват мозъчното кръвообращение и паметта.

Както тялото може да се тренира физически, така може и дори трябва да тренираме ума си, за да ни служи продължително време. Така ще се предпазим от болести като Алцхаймер, старческо оглупяване, склероза и други. Работейки с ума си всекидневно, ние ще сме жизнени до пределна възраст, с бистро съзнание и чиста мисъл, ще можем да разчитаме на паметта си по всяко време на деня, ще имаме висока концентрация и няма да се разсейваме лесно, както и да забравяме важни за нас неща. Но за упражняването е нужно да отделяме време.

Паметта бива краткотрайна и дълготрайна. Краткотрайната памет представлява запомняне на информация, факти, събития, които са ни нужни в кратък период, след чието изтичане, тези знания не са ни необходими. Дълготрайната памет съхранява информация за по-дълъг период от време. За да преминат данните в дълготрайната памет, те първо се съхраняват в краткотрайната, където се определя кое е важно и кое не за нас. Един вид като предверие, където се определя кое е излишно.

Тренирането на паметта много помага за усвояването на нова информация. По този начин се научаваме да използваме по-голям капацитет от мозъка си и да развиваме неговия потенциал за съхраняване, обработка и използване на наличните данни. Новата информация се преобразува в картини и асоциативно се свързва със съществуващите знания. Когато умът е трениран, учим по-бързо и интензивно и можем да използваме пълноценно оставащото ни свободно време. Колко често ни се е случвало да забравим къде сме оставили ключовете си или важен телефонен номер, и отделяме понякога часове, за да ги намерим. Също така тренираният ум става по-остър, креативен. Въображението става по-богато.

 http://www.progressiznanie.com/

14 ИНТЕРЕСНИ ФАКТА ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

14 ИНТЕРЕСНИ ФАКТА ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

1. България е една от най-старите страни в Европа и е единствената, която не е сменяла името си от момента на създаването.

2. Според статистики нашата държава се нарежда на трето място в Европа по своите ценни археологически паметници.

3. През 716 г., по време на управлението на хан Тервел, българите спасили Европа от ислямизацията.

4. Българският народ е първият започнал да използва кирилицата, след въвеждането и през lX век.

5. С приемането ни в ЕС на 1 януари 2007 г., кирилицата стана третата официална азбука в Европейския съюз.

6. Българската армия е единствената в света, която не е загубила нито един флаг, въпреки участието си в почти всички големи войни в Европа.

7. Първата бомба в историята, пусната от въздушните сили, е дело на българските войски и е използвана по време на Първата балканска война през 12 октомври 1912 г.

8. Райна Касабова е била първата жена, участвала във въздушна бойна мисия през далечния 30 октомври 1912 г.

9. Първият борец в света с 1500 победи и само 2 загуби е българинът Дан Колов.


10. Първият електронен ръчен часовник е създаден от българина Петър Петров.

11. Джон Винсент Атанасов е американски физик, математик и електроинженер от български произход, създател на първия електронен, непрограмируем компютър.

12. Българите са втори в света по точки на интернационалния IQ тест и SAT.

13. Най-старото златно съкровище в света е открито в България. Съкровището е било разпръснато в 294 гроба, в които са открити над 3000 златни предмета на 6000 години.

14. Българската песен “Излел е Дельо хайдутин…” е изпратена в космоса като част от наследството на цивилизацията ни.

http://www.progressiznanie.com/

EUROPASS -сертификат

Център за Професионално Обучение "Прогрес и Знание" предлага и индивидуални форми на обучение . Центъра издава и EUROPASS -сертификат към "свидетелството" на езика който пожелаят завършилите обучението.

•  ​Какво е Europass 

​Документа, които помагат на европейските граждани техните умения и квалификации да бъдат ясно и лесно разбираеми в Европа.
 Документите удостоверяващи завършеното обучение са по утвърдени Образци на Министерството на образованието и са валидни в всички страни от Европейския съюз!!!

Центъра за професионално обучение "ПРОГРЕС И ЗНАНИЕ" е лицензиран за провеждане на обучение по специалносите:
1. Парамедик
2. Болногледач

3. Здравен асистент

4. Козметик
5. Фризьор
6. Маникю и педикюр
7. Помощник – инструктор по фитнес

8. Продавач – консултант

9. Офис – мениджър

10. Шивач

Предлагаме Ви високо качество и конкурентност на услугите, адаптирани и гъвкави програми за обучение, квалифициран и опитен преподавателски екип;

Центъра предлага следните видове услуги :

• Обучения за придобиване на първа, втора и трета квалификационна степен;

• Обучения по част от професията;

• Обучение на безработни лица за назначаване на работа във фирма ( по заявка на работодател );

• Обучения на заети лица за преквалификация или повишаване на квалификацията;

• Провеждане на изпити на заети лица за придобиване на документ за квалификация;

Всички посочени професионални обучения са лицензирани към НАПОО и издаваните документи за завършване са валидни и в чужбина.

 http://www.progressiznanie.com/

Курсове за "Инструктор по фитнес"

Курсове за "Инструктор по фитнес"

ЦПО "Прогреси Знание" организира провеждането на професионални курсове за "Инструктор по фитнес".
Курсът е подходящ за начинаещи. Не се изисква кандидатите да имат предварително проведено обучение.
Успешно завършилите курсисти получават "Удостоверение" за професионална квалификация.
Завършилите могат да работят във фитнес салони, спа-центрове, хотели, релакс-центрове и др. в цяла Европа.
Удостоверението дава право на завършилите курсисти да практикуват професията като "Инструктор по фитнес" и дава право за работа не само в България, но и в целият Европейски съюз.

Обучението се провежда в фитнес-центъра на спортен клуб R5 в ж.к. "Люлин" София

Сертификат: Международно признат
Документите удостоверяващи завършеното обучение са по утвърдени Образци на Министерството на образованието и са валидни в всички страни от Европейския съюз!!!

 http://www.progressiznanie.com/