20 цитата от Тери Пратчет
Нека си припомним едни от най-знаменитите му изказвания.
Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.
Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно. Тишината е само отсъствие на шум.
Слънчевата светлина мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.
Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.
Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта - не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стигнеш навсякъде.
Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани - 1000 точки, хора - 0 точки.
"Цветът на магията"
Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е светкавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета. — Ринсуинд за Двуцветко
Не, това което не харесваше у героите, беше самоубийствената им мрачна унилост, когато бяха трезви, и пагубната им лудост, когато бяха пияни. — Ринсуинд за героите
"Фантастична светлина"
Слънцето изгряваше бавно, сякаш се чудеше дали си заслужава труда.
Функционирането на Вселената, казваха те, зависи от равновесието на четири сили, а именно: обаяние, убеждение, несигурност и инат.
"Посестрими в занаята"
Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща. — Баба Вихронрав
Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече" с криви зарчета.
"Жътварят"
— АМИ ДА. НЕ БИВА ДА СИ ПРАХОСВАМЕ ВРЕМЕТО! — Смърт донагласи седлото, после тикна златния си животомер под гърбавия нос на Албърт. — ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
Албърт се отдръпна уплашен.
— И щом вече го имате, какво ще го правите?
Смърт яхна коня.
— ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ.
"Малки богове"
Костенурката е животно, притежаващо скорост, достатъчна му, за да хване марулята.
Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш.
Някъде в тропическата джунгла на подсъзнанието му изникна пеперудата на съмнението и се опита да размаха крилца, без изобщо да подозира какво твърди теорията на хаоса за подобни явления...
Времето е наркотик, в големи дози убива.
Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака.
Боговете не обичат хората да не вършат нищо. Ако не са заети непрекъснато, хората биха могли и да се замислят. Част от мозъка съществува, за да не позволи това. И постига резултати. Кара хората да скучаят насред чудеса.
Човек може да влезе в ада, яхнал собствения си език.
Няма коментари:
Публикуване на коментар