Една статия на "medicalnews"
Представяме
ви отговора на този чувствителен въпрос на водещия специалист и
преподавател по вътрешни болести в Калифорнийският университет – д-р Александър Милман:
Онкологът
ми каза, че не са останали никакви варианти за лечение на пациент с
метастази: нито химиотерапия, нито лъчелечение, нито хирургична намеса
биха имали ефект върху неговото състояние и не биха променили прогнозата
на този пациент. За момент си събрах мислите в главата преди да влезна в
стаята на пациента, за да се срещна с него.
„Какво правим от тук нататък?“
Лекарите
обсъждат здравното състояние на своите пациенти многократно, всеки ден.
Въпреки че опитът определено ни помага да станем по уверени и да знаем
как да адресираме определени теми, говоренето с терминално болен,
относно неговото състояние, е предизвикателство дори и за най-опитните
лекари, когато подхождат към тези чувствителни теми. За това са
необходими определени умения, които да се основават върху принципа на
пациент – ориентирана комуникация. Важното е да осъзнаем, че и за
пациента тази тема е неприятна.
Няма
универсален отговор или модел, който да използваме при всеки случай, но
за мен има определени принципи и стратегии, които винаги съм намирал за
доста полезни, при общуването ми с терминално болни.
Преди да
се срещна с пациента се опитвам да се запозная максимално много с
историята му, като преглеждам цялата документация и се консултирам със
други специалисти по съответните проблеми. Препоръчително e да се
свържете с лекар, който вече е лекувал този пациент, тъй като това би
било от огромна полза. Трябва да се отбележи и че предишният лекар,
който се е грижил за този пациент е изградил вече доверие у него, което
би ви помогнало при комуникацията с него.
Когато се
срещнете с пациента за първи път е хубаво да се стараете да не правите
оценки и да не го поучавате, по-добре му задавайте отворени въпроси,
като по този начин му давате възможността той сам да се изкаже свободно и
така да разберете каква е неговата нагласа към заболяването му. Голяма
част от пациентите са добре запознати и знаят много за болестта си, за
прогнозата ѝ и т.н., докато друга част се срещат с проблема за пръв път.
Хубаво е да попитате пациента още в самото начало на разговора Ви какво
е чувал и какво знае за болестта си и по този начин да се ориентирате
на какви основи да изградите бъдещия Ви диалог, в който е хубаво да
дадете шанс на пациента да изрази своите тревоги и опасения още в
началото.
Например,
ако пациентът смята, че сухотата в устата му, причинена от лечението, е
най-големият му проблем, а пък Вие не успеете да обърнете достатъчно
внимание на този важен за него въпрос, веднага ще загубите доверието му и
ще създадете бариера помежду Ви.
Една от
най-тежките задачи, стоящи пред Вас, е да обсъдите прогнозата с
пациента. Трябва да отбележите, че въпреки напредъка на медицината,
точните времеви прогнози не винаги са верни. Хубаво е да стане ясно, че
става дума за статистика, която отразява голяма група пациенти със
същото заболяване и че не винаги тази информация се отнася 100% за него
самия. Част от пациентите имат нагласата, че те ще бъдат тези които ще
опровергаят статистиката, лекарят трябва да е честен за това което
науката знае и за това което тя все още не знае. Признанието, че нямаме
отговорите на всички въпроси, спомага за това този диалог да придобие по
човешки, по-приятелски вид и така да се избегне риска пациентът да
възприеме лекаря като арогантен и надут професионалист, от което
несъмнено страда комуникацията.
Въпреки
трудностите и предизвикателствата на такъв разговор, той трябва да
следва принципите на комуникацията между лекар и пациент – не правете
оценки, не съдете пациента за грешките му, давайте пълна и точна
информация за това какво знаете и какво не знаете, установете
здравословна връзка, основана на доверието и разбирателството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар